Еднодневните трудови договори ще донесат 25 млн. лв. за държавата

Еднодневните трудови договори ще увеличат приходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) с до 19,2 млн. лева, както и с 5,3 млн. лева приходите от данъците върху доходите на физическите лица.

Това сочат разчетите на правителството, изготвени във връзка с промяната на нормативната уредба за въвеждането на еднодневни трудови договори. По време на днешното заседание на правителството бяха одобрени три промени в Кодекса на труда – за този тип договори, за промени в работното време с променливи граници и за уеднаквяване на продължителността на платения отпуск за всяко дете без ограничения, съобщават от правителствената пресслужба.

С новите разпоредби ще бъде дадена възможност на регистриран земеделски стопанин да сключва еднодневен трудов договор с работник. Този вид договор ще може да се сключва в основна икономическа дейност „Растениевъдство” само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят, за професии, които не изискват специална квалификация.

Предвидено е, че работник ще може да полага труд по този вид договори не повече от 90 работни дни в календарната година. Изрично се упоменава, че работодателите не изпращат уведомления в Националната агенция за приходите, не връчват длъжностна характеристика и не издават заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока му.

Министърът на труда и социалната политика ще издаде и допълнителна наредба, в която ще се определят условията и редът за издаване, регистриране и отчитане на тези трудови договори.

Законопроектът предвижда тези работници да се осигуряват само във фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”, а паричните обезщетения при настъпила трудова злополука и професионална болест да се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

С промени в Закона за здравното осигуряване пък се създава възможност за времето, през което ще бъдат наемани, лицата да бъдат здравно осигурявани, като здравноосигурителните вноски да се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване.

Предлагат се и изменения, с които ще се даде възможност лицата, които полагат труд по време на сезонната селскостопанска работа, да не бъдат лишавани от паричните обезщетения за безработица.

Предлаганата от кабинета разпоредба ще се прилага до 31 декември 2015 година. След това ще бъде направен анализ на приложението й, може да се удължи нейното действие, включително и да се разшири приложното й поле и за други дейности при доказана ефективност.

Със същия законопроект се предлага и промяна относно установяването на работно време с променливи граници. Целта е създаване на правна възможност за по-голяма гъвкавост на работното време за работника или служителя и въвеждане на по-либерален режим при разпределение на работното време в рамките на работната седмица.

С друга промяна се предвижда след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, всяка работничка или служителка да има право на допълнителен отпуск за отглеждането му до навършване на 2-годишна възраст. Предложената промяна цели уеднаквяване на продължителността на отпуска за майчинство за четвърто и следващо дете с този за първо, второ и трето дете.

Така се осигурява равнопоставеност при отглеждането на децата в семейството, независимо от техния брой. В резултат от предложената промяна правото на платен отпуск за майчинство за четвърто и следващо дете ще бъде в размер на две години, а не на година и половина, както досега. Поради това отпада необходимостта от 6-те месеца неплатен отпуск, на който имаха право такива майки.

Предлага се и нова административна мярка – контролните органи на Инспекцията по труда да могат да поставят специален знак в случаите, когато спират дейността на предприятия, производства и обекти, тъй като нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората.