Еднодневните договори може да изсветлят агросектора

Предложението на социалния министър за въвеждане на срочни договори за наетите в селското стопанство изглежда ще стане факт. Ивайло Калфин и министърът на земеделието Десислава Танева уточняват последните подробности за възможността държавата да продава кочани с еднодневни трудови договори на работодателите, които да започнат да ги използват за сезонните работници в земеделието още от следващия месец. Това се казва в анализ на икономиста Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Цената на еднодневния договор ще е стойността на данъка и осигуровките за земеделски работник, а работодателят ще използва толкова, колкото са нужни, за да покрият договорената заплата на работника. Предвижда се и обхватът на работниците, които могат да се наемат с подобен срочен договор, впоследствие да се разшири и да обхване почасовия труд при наемане на домашни помощници, детегледачки и болногледачки, майстори за ремонти и други подобни дейности.

От една страна тази мярка е стъпка към по-гъвкав пазар на труда. Идеята на предложението е, че с него ще се отговори на нуждите на работодателите в земеделието, където заетостта често е със сезонен и краткосрочен характер.

Подобно улеснение за наемането на работна ръка в земеделието е положителна промяна въпреки възможността за закъснение, потенциалните негативни ефекти и неяснотите около предложението. Последните включват скоростното приемане на поправки в законодателството, тъй като управляващите искат промените да са направени до брането на череши през месец май; създаване на прекалено много бумащина при купуването на кочаните; неосигуряване на пълната надница; проблеми при отчитането.

Като цяло по-голямата гъвкавост на трудовия пазар има особено значение за уязвимите групи като младежите и нискоквалифицираните, защото те формират по-голямата част от заетите на срочни и почасови договори. В редица доклади на Европейската комисия се обръща внимание на това, че регулаторната рамка в България трябва да позволява по-голяма гъвкавост на трудовите правоотношения.

Въпреки това законодателството продължава да ограничава такъв тип отношения. Така например, по данни на Евростат през последните няколко години делът на лицата, работещи в България на срочен договор, е около 5% при близо 15% средно в Европейския съюз.

От друга страна възможността за срочно наемане вероятно ще спомогне и за борбата със сивата икономика заради по-лесното наемане на работници за сезонен земеделски труд. В редица страни вече има въведени подобни мерки, чиято цел е именно да улеснят работодателите и да изкарат част от бизнеса им на светло, като в същото време се гарантира осигуряването на заетите.

Така например, в Португалия от 2009 г. се използват трудови договори с ограничена продължителност. Тези договори позволяват наемането на работници за сезонна селскостопанска дейност или за предоставяне на туристическа услуга с продължителност до 15 дни. Не е необходимо договорите да се сключват в писмена форма, но работодателят е задължен да уведоми по електронен път съответната служба за социално осигуряване за наличието на трудово правоотношение.

От 2011 г. в Румъния пък се регулира трудът на т. нар. дневни работници. Заетостта на тези работници може да продължи един или няколко дни, като се плаща в края на всеки работен ден, а всеки месец работодателят попълва регистър с наетите и внася данък за тях.

В Литва от 2002 г. съществуват т. нар. бизнес сертификати, които дават възможност да се заплати фиксирана сума като вид подоходен данък преди започването на дейността – данъкът реално е цената на този бизнес сертификат.

Различните мерки, чрез които се стимулира излизането на бизнеса от сивата икономика, залагат основно на по-лесно отчитане на заетите и дейността, както и на по-малки разходи за това. Предложението за подобна мярка в България безспорно е една добра идея, която се е доказала като работеща практика в редица страни. В бъдеще може да се помисли за даването на възможност за наемане и отчитане на труда по електронен път.    

Остава въпросът как предложената мярка ще се съчетае с последните предложения на социалния министър за вдигане на минималния осигурителен доход за земеделските стопани до 420 лева. Този по-висок праг вероятно би накарал част от земеделските производители да преминат в сивия сектор, защото колкото по-високи са административно определените минимуми (тук влиза и минималната работна заплата), толкова повече хора остават без работа или работят в сивата икономика.

Докога добрите идеи за улесняването на бизнеса и изсветляването му ще бъдат засенчвани от мерки с точно обратния ефект?