Хр. Вучева: Идеята за падането на банковата тайна е паническа защита

Идеята за падането на банковата тайна не означава, че се слага ред, това е паническа защита на тези, които ни доведоха до тази история (с КТБ, бел. ред.). Това заяви проф. Христина Вучева, финансов експерт и бивш финансов министър, пред БНТ.

Публикуваният преди дни проект за промени в Закона за кредитните институции предвижда Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и министърът на финансите да могат да искат да отпадне банковата тайна за клиентите на банка, обявена в несъстоятелност.

Експертът отбеляза, че навсякъде по света съществува понятието „банкова тайна“. И коментира, че това, което се заявява сега за падането на банковата тайна, далеч не означава, че ще бъде направено.

„Те се готвят да огласят преференциалните влогове. Но това въобще не означава, че някой изобщо ще промени Закона за кредитните институции и ще премахне за всички банки банковата тайна. Това е невярно. И никой от тях няма и намерение...“, каза Вучева и допълни, че „не бива да се говори, че въобще банковата тайна отпада“.

Според бившия социален министър Христина Христова крачката, която се готви с падането на банковата тайна, няма пречка да бъде направена в определени случаи, когато се застрашава правовата държава и правилата в обществото. Тя изтъкна, че дори швейцарските банки са готови да направят тази крачка в случаите на пране на пари и други случаи на нарушаване на правовия ред.

Вучева и Христова коментираха и темата за доходите у нас. Те се обединиха около мнението, че ако разходите за труд, които се разпределят от бюджета, се увеличават административно, това може да доведе до големи дисбаланси за пазара на труда.

Бившият социален министър изтъкна, че при дискутирането на този проблем трябва да се обърне внимание на три неща – социално-икономическото развитие и състоянието на икономиката, на големите регионални различия и на качеството на живот на българите.

Христова даде пример с инженер, който работи във Видин и получава 400 лева заплата, а в същото време минималната заплата се увеличава до 380 лева от 1 юли. Според нея трябва да има автоматизъм при определянето на минималното възнаграждение, например МРЗ да е процент от средната работна заплата.

Проф. Христина Вучева коментира идеята за рязко увеличаване на доходите, които разпределя бюджетът. “Ако беше толкова лесно, отдавна да е станало навсякъде”, каза тя, но по думите ù това няма да реши проблемите ни с доходите.

Тя припомни, че България е на първо място по бедност в ЕС, на първо място по ниско образование сред младите хора, на първо място по неграмотност. “Ако някой се беше сетил да направи една-единствена програма преди 20 години за образованието, ние сега щяхме да си говорим за други неща и заплатата вероятно щеше да бъде над 1000 евро”, заяви тя.

За нея разговорите трябва да са в посока към това не как с административни подходи да се повиши минималната заплата, а какви са стъпките икономиката да достигне ниво, което ще позволи хората да получават доходи, както в европейските страни. Тя посочи, че такъв разговор обаче никой не води, и заяви, че управляващите трябва да се захванат с „истинските проблеми“, чийто ефект ще се види след 10-20 години, а не веднага.

Фокусът трябва да е в образованието, съгласи се и Христова.

Проф. Вучева коментира, че социалният министър Ивайло Калфин с предложената от него пенсионна реформа е направил „нещо реално“, което обаче ще се усети след години.