Администрацията продължава да пилее пари, вместо да махне пречките пред бизнеса

Всеизвестно е, че отделните части на българската администрация не си „говорят”, затова и се налага частните лица и бизнеса да обикалят различните структури като пчелички, за да съберат документи, които вече са налични и могат да се изискват по служебен път. Например, кaто от НАП се обадят в съда и поискат свидетелство за съдимост на постъпващо на работа наето лице. Това се казва в анализ на Калоян Стайков от ИПИ.

Понякога това „неговорене” се докарва до абсурдна висоти. Така например, в края на юли Българската агенция за инвестиции (БАИ) обяви обществена поръчка за изготвяне на анализ за пречките пред инвеститорите, който по план ще струва 271 хил. лева. Седмица по-късно Министерският съвет (МС) прие анализ на пречките за нарастването на инвестициите и списък с основните проблемни области пред инвеститорите в България.

Анализът е изготвен от специално сформирана работна група в контекста на инициативата на Европейската комисия „Инвестиционен план за Европа”. Цената на този анализ не е ясна, но „откритията” изглеждат несериозно, предвид, че разкриват отдавна известни проблеми – корупцията, лошата инфраструктура, проблемите на съдебната система и т. н. Нещо повече - шест от общо десетте проблема са формулирани точно както в индикаторите на изследването „Правене на бизнес”, което Световната банка публикува ежегодно от 2003 година.
 
Едно е ясно обаче е, че администрацията продължава да пилее пари, за да търси решения на проблеми, които, в голяма степен, тя самата е създала и на които отдавна има намерени решения. Един от много примери за предложения за премахването на пречките пред бизнеса е изданието на ИПИ „България в международните класации”, което се публикува всяка година в периода 2009-2014 г., както и текущата кампания „Бизнес без препятствия”.

Подобни идеи са предлагани и от Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и др. Така че администрацията може да престане да пилее пари за анализи, каквито има и да търси решения, които вече са предлагани през годините, а просто трябва да започне да ги прилага.
Вместо това, МС е решил да създаде работни групи, които да се заемат с разрешаването на идентифицираните пречки. Тези групи разполагат с време до края на януари, т.е. близо шест месеца, за да „предложат конкретни мерки (законодателни, административни, други) за преодоляване на проблемите”.

Съдейки по създаването на работна група за изготвяне на Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници и отчета за дейността ѝ, ето как смятаме, че ще протече горният процес:

• До края на август, може би, ще бъдат избрани водещите ведомства;
• След края на отпускарския сезон, през септември, ще се разпратят писма, с които водещите ведомства искат информация за участниците в техните работни групи;
• Предложенията на ведомствата за участници в работните групи могат да се проточат и месец, т.е. до началото на октомври, а за някои от тях, вероятно, ще са необходими нови писма за напомняне;
• След като са известни участниците, вероятно ще мине още седмица, за да се изготви проект на заповед за сформиране на работната група и още една седмица, т.е. до третата седмица на октомври, за реалното сформиране на работната група;
• Първата среща на работната група вероятно ще е 1-2 седмици по-късно, т.е. втората седмица на ноември, която обикновено е опознавателна и реалната работа започва малко по-късно.

Равносметката: три месеца и половина изгубени в бюрократични упражнения и евентуално два месеца работа, поради зимните празници. На фона на по-високата натовареност на администрацията в края на годината, работните групи ще имат още по-малка възможност да се фокусират върху конкретните мерки, които да стимулират бизнес активността. Това означава едно от две неща – отлагане на крайния срок след януари или набързо претопляне на стари мерки. И двата варианта са свързани със загуба както на време, така и на средства за предлагане на мерки, които и в момента съществуват.

Това, което администрацията трябва да направи сега е следното:

• До края на август да се запознае с предлаганите мерки от частния и неправителствения сектор до момента;
• През първата половина на септември да се срещне със заинтересованите лица във всяка сфера, в която предстоят реформи, за да се изготвят пътни карти на промените – кои са най-належащи, кои са най-лесни, срокове и т.н.;
• През октомври да се изготвят необходимите законопроекти за изменение и допълнение на нормативната уредба, които да бъдат внесени за разглеждане в парламента;
• Би било добре обсъждането и приемането им също да е факт до края на годината, но дори и да се отложи до края на януари, пак е добра новина.

По този начин в края на януари няма да има просто набелязани мерки, а ще имаме действащи мерки, облекчаващи бизнеса. Така началото на новата година ще е по-оптимистично по две причини: 1) по-добри условия за правене на бизнес и 2) по-ефективна администрация, която цели резултати, вместо просто писане на стратегии, губене на време и харчене на пари.