4,5% икономически растеж тази година е нереалистичен, твърди икономист

Определено е много нереалистична надеждата за 4,5% икономически растеж през 2016 година. Това коментира икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика по повод изказването от днес на премиера Бойко Борисов, че очаква икономическият растеж през новата година да бъде поне 4,5 на сто.

В крайна сметка остава надеждата, че тази година ще е по-добра от предната, допълни Стайков пред БНР. Според икономиста са необходими ограничаване на правителствените разходи, пенсионна и здравна реформа, както и такава в енергетиката, но по думите му те „не се забелязват”.

„Ако започнем да виждаме последователни действия в тези посоки, а не просто спорадични действия и кърпене на дупки, наистина може надеждите ни за по-висок икономически растеж да се превърнат в някаква реалност”, казва Стайков.

Икономическият растеж не става с мечти, а с действия. За съжаление това, което виждаме от правителството, е липсата на действия или действия към ограничаване на икономическия растеж, допълва икономистът. 

Той посочи, че ключови реформи в ключови сектори са отлагани дълго във времето и сега цената на тези реформи вече е изключително висока. „Което и правителство да направи тези промени, в крайна сметка ще понесе немалко негативи. Естествено, вече никое правителство не иска да направи тези реформи”, убеден е той.

Пазарът на труда страда от твърде голяма правителствена намеса, което ограничава възможността му да се възстановява, смята икономистът.

„Това го видяхме в началото на кризата, когато и минималната работна заплата беше увеличена значително, и минималните осигурителни доходи, точно в момента, в който икономиката се свива с 5,5%. Тези политики не бяха преосмислени в следващите години, а по-скоро се вървеше в същата посока”, обяснява Стайков.

Икономистът твърди, че колкото повече се вдигат минималните възнаграждения, толкова по-малък е шансът икономически неактивни хора да се интегрират на пазара на труда. Стайков посочва, че огромният дял от безработните у нас са нискоквалифицирани и ако имат шанс да се интегрират на пазара на труда, то по-скоро ще е през минимални възнаграждения, които биха могли да се увеличават.

Забавяне на износа на търговските партньори на България към Китай ще означава и ограничени възможности за българския износ, убеден е още Стайков.