Бизнесът иска опростени процедури за еднодневните договори

Работодателите излязоха с редица предложения към системата на еднодневните трудови договори по време на днешното заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Работодателските организации поискаха да се опростят допълнително възможностите по сключването на еднодневни договори, за да не бъдат затруднявани особено при много масови кампании, когато се наемат хора за кратко време. Бизнесът поиска и законодателни промени в посока мястото на сключването на договорите, внасянето на осигуровките и разширяване на секторния обхват на този вид договори.

Общо 1004 са земеделските производители, които са използвали еднодневни трудови договори за миналата година, стана ясно от представения анализ на Главна инспекция по труда (ГИТ). Те са били основно в лозарството, брането на малини и производството на картофи или в почти всички земеделски дейности, въпреки че са разпределени неравномерно.

По информация на Главна инспекция по труда от 20 юли 2015 година до края на годината има закупени 81 хил. дневни трудови договора и върнати около 9 хиляди такива, тоест реално използвани са 72 хил. договора.

„Това не са реално хора, които стоят зад тях. Става дума за трудодни“, уточни пред журналисти в Министерския съвет социалният министър Ивайло Калфин. От началото на годината вече има 15 хил. дневни договора, които са използвани от работодатели, допълни още министърът.

От ГИТ отчетоха, че все още много работещи не знаят, че не се губят социални права с еднодневните договори, има и много случаи на отказ да се сключи такъв, да се предостави лична карта от страх да не се загубят социални плащания, отчете Инспекцията.

Синдикатите поискаха повече информация за това колко души стоят зад сключените договори. Те посочиха, че имат данни, че зад много договори стои един и същи работник. Двата синдиката поискаха данни колко души са използвали един договор, което обаче е в задълженията на НАП, откъдето нямаше представител.

Синдикатите изразиха и притеснение еднодневните договори да не се разширяват в други браншове – нещо, което поискаха работодателите. Профсъюзите разкритикуваха анализа на ГИТ като непълноценен и заявиха, че представените резултати са много далече от очакваното.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поискаха много по-опростени процедури по наемане с дневен договор, защото земеделските стопани нямали достатъчно административен капацитет. Те отправиха и бележки по настоящата процедура по внасянето на осигуровки, като поискаха внасянето им да става след приключването на кампанията.

От Българската стопанска камара (БСК) се обявиха освен за разширяване на секторния обхват и за възможност за гъвкава заетост в сезонните кампании.

От КТ „Подкрепа“ категорично възразиха срещу предложението за разпростиране на договорите в други икономически сектори.

Същата позиция защити и социалният министър Ивайло Калфин. Той посочи, че исканията за сектори като туризъм, хранителна промишленост и строителство не са основателни, защото няма никаква логика. Става дума за промени при срочните договори, уточни министърът и допълни, че това е отделна тема, която няма връзка с еднодневните договори.

„Не виждам никаква причина еднодневните договори, така както работят, да бъдат разпространени в други сектори. Никой не иска всеки ден да си назначава служители“, заяви Калфин.