Личните карти ще могат да съдържат чип и електронен подпис

Личните карти на българите ще могат да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Правна възможност за това се създава с одобрените от правителството промени в Закона за българските лични документи.

Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител.

Законопроектът не налага задължителна смяна на личните карти – тя ще става поетапно, при изтичане на настоящите. По данни на МВР всяка година, поради изтичане на срока, загуба или навършване на 14-годишна възраст, се издават по около 600 000 лични карти, като в някои години се очаква този брой да нарасне до 1,6 милиона.

Предвидена е възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометрични данни на лицето в отделен защитен сегмент на носителя, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване, ако в заявлението за издаване лицето е заявило желание за това. 

С цел използване на електронната идентификация от максимално голям брой граждани, законопроектът изрично урежда наличието на електронен носител на информация (чип) в личните карти. Предвидено е заявяването на желанието да се ползва електронна идентификация да става според правилото на изричния отказ, като така се гарантира правото на избор на българските граждани.

Законопроектът регламентира използването на електронна идентификация и в международния паспорт, отново само ако гражданинът е заявил изрично желание за това.

Макар идентификацията с паспорт за целите на електронното управление да е подход, който никоя друга държава не използва, възможността за това може да бъде полезна на българските граждани, особено на живеещите или пребиваващите в чужбина, смятат от правителството.

Законопроектът, който ще бъде предложен за приемане от Народното събрание, е систематично свързан с нормативната уредба за електронната идентификация и удостоверителните услуги в националното и европейското право и е съобразен с възприетите в държавите-членки стандарти и добри практики.