България възприема регионален подход в привличането на инвестиции

България ще се представя пред чуждестранни инвеститори като дестинация за инвестиции в седем приоритетни сектора и 14 стратегически дейности. Инвеститорите ще се насочват към регионите и общините на базата на приоритетите за развитие, които общинските и областните власти са заявили пред икономическото министерство.

Това предвижда новата стратегия за привличане на инвеститори, която днес беше представена на пресконференция от зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева и изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев.

Седемте големи сектора, които са приоритетни за страната ни, са производство на компютърна техника, на електрически съоръжения, машини и оборудване, текстил и облекло, химия, изделия от каучук и пластмаса, хранително-вкусова промишленост. Тези дейности се вписват изцяло и в четирите тематични области в стратегията за интелигентна специализация, обясни Везиева.

В 14-те стратегически индустрии, освен седемте гореспоменати, влизат още мехатроника, фармация, аутсорсинг, биотехнологии и всички иновативни индустрии.

Везиева посочи, че агенцията за инвестиции ще работи в тясна връзка и сътрудничество с регионите и няма да работи хаотично, както досега. Областите са определили в какви области искат да се развиват и посочените от тях проекти и обекти ще се промотират при изявен интерес от страна на инвеститори, посочи тя.

Що се отнася до приоритетните държави с най-висок потенциал за привличане на преки инвестиции, Стамен Янев каза, че топ приоритет е работата със САЩ, Германия и Франция. Други важни икономики за България са Великобритания, Дания, Холандия, Швейцария, Швеция, Италия, Белгия, Австрия, Норвегия, Ирландия, Китай, Русия, Япония, Сингапур, Израел, Турция, Кувейт и Катар.

Като силни страни на България в стратегията са посочени традициите в приоритетните браншове, добрата възвръщаемост на капитала, наличието на изградена образователна структура, включително и за професионално обучение, ниските производствени разходи, експортната насоченост, изпреварващият ръст на българския износ спрямо световния, както и развитата подизпълнителска дейност, която подкрепя малките и средни предприятия.

Слабите страни са липсата на оборотен капитал и затрудненият достъп до финансиране,  малкият брой сертифицирани предприятия, слабата развойна дейност, недостигът на висококвалифицирани кадри, незадоволителното качество на образованието, ограниченият вътрешен пазар, ниските инвестиции, влошената демографска картина и високата енергоемкост на производството.

Везиева посочи, че агенцията за инвестиции вече знае в каква посока искат да се развиват областите. Янев допълни, че само около 10 на сто от общините имат приети наредби за насърчаване на инвестициите на местно ниво, т.е. могат да издават сертификати за инвестиции клас „Б”.

Очакванията на икономическото министерство и на агенцията са, че през тази година ще бъдат реализирани повече преки инвестиции в България в сравнение с миналата въпреки отчетения през първото тримесечие спад.

Янев изтъкна, че от началото на годината досега са сертифицирани като приоритетни 9 проекта, инвестициите в които ще доведат до разкриването на над 3 хил. нови работни места, спрямо 4-5 за същия период на миналата година. До края на годината целта е да се сертифицират двойно повече спрямо миналата – т.е. поне 24. Подадените заявления в агенцията обаче са 19 за около 6 хил. нови работни места и се очертава да има и още.

По думите на Янев приоритет ще е привличането на инвеститори в по-високотехнологични индустрии и в полза на регионалните политики за развитие, а България ще се представя пред света като високотехнологичен хъб между Изтока и Запада.