Повечето германски компании в България няма да увеличават инвестициите и персонала

Неефективно публично управление, слаба правна система, непрозрачност на обществените поръчки, корупция и престъпност. Това са основните поводи за притесненията, или т. нар. „неотложни сфери на действие“ за германския бизнес в България.

Ежегодната анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) показва, че нагласите сред членуващите компании са на същото ниво като миналата година. Старите проблеми обаче остават и повечето компании (над 60%) не са склонни да увеличават персонала и инвестиционните разходи. Мнозинството фирми (53%) очакват оборотът им за износ да остане без промяна през 2016 г.

57% от участниците смятат, че икономическата обстановка в България е задоволителна. За 14% тя е добра, а за 29 на сто – лоша. Мнозинството обаче са оптимисти за бъдещето: 53% очакват ситуацията да се подобри, 37 на сто – да остане без промяна, а 10 на сто – да се влоши.

В проучването на камарата участват 107 фирми (от общо над 500 членове), като 70% от тях са малки и средни предприятия с до 250 служители, а останалите са големи компании. От 2014 г. проучването се представя с обобщените резултати на още 15 германски външнотърговски камари в Централна и Източна Европа

Германският бизнес в България е особено недоволен от правната сигурност в страната, публичната администрация и борбата с корупцията и престъпността. По последния показател България се нарежда на предпоследно място от 16-те държави, преди Косово.

Що се отнася до прозрачността на обществените поръчки, ситуацията в България е оценена като най-лоша в Централна и Източна Европа. Най-добре по този показател се представя Естония.

Компаниите членки на ГБИТК са особено доволни от данъчната тежест, като по този показател страната е на първо място. Главният управител на камарата д-р Митко Василев посочи, че плоският данък е особено привлекателен за компаниите.

По отношение на политическата и социална стабилност той отбеляза, че резултатите отразяват по-малко турбулентните времена в сравнение с две години по-рано например. По този показател България се изкачва от 14-то на 10-то място в списъка на изследваните държави. Оценката на анкетираните членове обаче е понижена, което означава, че други държави са се представили по-зле от България в актуалната анкета. Полша например се нарежда след България по показателя за политическа и социална стабилност.

Германският бизнес е особено доволен от евтината работна ръка в страната и това нарежда България на първо място сред останалите централно- и източноевропейски държави. Има обаче какво да се желае от качеството на академичното образование. Що се отнася до професионалното образование, 45% от анкетираните казват, че са по-скоро недоволни от него. Проблеми има и с наличността на специализирана работна ръка. 34% от участниците в анкетата казват, че са по-скоро недоволни, а 19% - че са много недоволни.

Като цяло предимствата на България като бизнес дестинация са данъчните условия, членството в Европейския съюз, ниските разходи за труд и достъпът до субсидии – обществени и от ЕС.

„Неслучването“ на съдебната реформа обаче е проблем за германския бизнес, посочи Василев.

На въпроса бихте ли инвестирали отново в България, 84% отговарят положително (спрямо 88% миналата година).

По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката търговският обмен между България и Германия за 2015 г. достига нов рекорд от 6,3 милиарда евро, което представлява ръст от 6,5% спрямо предходната година.

След като през 2014 г. се наблюдаваше изтичане на капитали в размер на 275,6 млн. евро, през 2015 г. преките германски инвестиции в България са 175,6 млн евро, сочат данни на БНБ.