Затягането на режима за биологични терапии е неблагоприятно, смятат от индустрията

Извеждането на икономическата целесъобразност при избор на терапия като водеща пред медицинската експертиза ще доведе до неблагоприятни последствия при лечението на пациентите. Това се посочва в становище на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители по повод решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което предвижда цялостно преразглеждане на критериите за изписване на биологични лекарствени продукти и безинтерферонови терапии за лечение на хепатит С, както и ранкирането им на втора терапевтична линия на база икономическа целесъобразност.

Според решението в случаите, в които според извършеното ранкиране съгласно критериите за разходна ефективност предписаният от медицински специалист лекарствен продукт не е първи избор, се предвижда одобрението на всички нови пациенти, показани за биологична терапия, да се извършва от Надзорния съвет на НЗОК след представяне на ясна медицинска обосновка на показанията за изписване на продукт, който не е позициониран като първи избор.

От асоциацията посочват, че ако финансовата стойност на терапията, а не медицинската преценка на компетентния лекар, стане водеща при избора на лечение за конкретен пациент, на заден план биха останали спецификите при лечението на отделните пациенти. Изборът на терапия по административни причини, а не на базата на медицинска експертиза, може да доведе до увеличаване на разходите на НЗОК, посочва се още в становището.

Пренебрегва се и фактът, че медикаментите с различен INN от една терапевтична група не са взаимно заменяеми и изборът на лекаря не може да се вменява по административен път, което да рискува най-добрия терапевтичен изход за пациента.

Допълнително се рискува здравето на пациентите, тъй като освен по терапевтичен ефект, лекарствата се различават по профилите си на безопасност и взаимодействие с други химични субстанции, както и по противопоказанията, които имат.

Не на последно място Надзорният съвет на НЗОК се натоварва с отговорности, които са в компетентността на медицинските специалисти.

Пред решението стоят и юридически пречки. Сред тях е създаването на предпоставки за забавяне на достъпа до най-подходящата терапия на пациентите в противоречие с действащите законови и подзаконови нормативни актове.

Създават се условия за ограничаване на кокуренцията чрез създаване на фактически монопол на един лекарствен продукт/производител в съответен пазар по линия на Здравната каса за сметка на всички останали. Според индустрията това е процедура, която ще ограничи и обезсърчи предписването на лекарствени продукти, които не са от „първи избор“, като на продукта от „първи избор“ се предоставя явно предимство при ползване на публичния ресурс.

Досегашният начин за изписване на продукти, реимбурсирани от НЗОК, води до ясно разделение на административните и експертните отговорности и съответно до избор на най-добрата възможна терапия според нуждите на конкретния пациент, посочва се в становището.

В същото време въведените методики за договаряне на отстъпки дават достатъчно възможности за постигане на контролиран ръст на разходите на НЗОК за лекарства, за да не се налага „икономическа целесъобразност“ да замества медицинската целесъобразност при изписването на лекарствени продукти с различен INN, които не са взаимно заменяеми.

Лечението по „икономическа целесъобразност“ нарушава правото на пациента да получи лечение съобразно спецификите на основното и придружаващите му заболявания. Подобен подход води до разхищения на публични финансови средства от други социални фондове и съдейства за увеличение на инвалидността в страната, посочват в свое становище организациите на хората с ревматични заболявания в България. Пациентът трябва да се лекува според актуалното терапевтично ръководство за съответното заболяване, което е написано от лекари - специалисти и което следва Европейските ръководства за лечение.

Само комисия от лекари с опит в лечението на тези заболявания трябва да има правомощията да определя терапевтичната стратегия за пациентите, а не Надзорния съвет към НЗОК, който не е медицинска структура.

Изборът между различни INN по „икономически“, вместо по медицински причини, може да доведе до риск за здравето на пациентите, тъй като лекарствата с различен INN се различават по ефект, взаимодействия с други лекарства, профил на безопасност, противопоказания.

Трябва да се изработи механизъм, който да позволи на пациентите да получават най-доброто лечение за тях, а на НЗОК да изразходва максимално ефективно бюджета, определен за конкретното заболяване. Активните преговори с всички фармацевтични компании за понижаване цените на техните медикаменти ще доведе до търсения икономически ефект, и същевременно ще предостави равен достъп на пациентите до всички високоефективни терапии, смятат от организациите.