Интересът на обществото и бизнеса минава през ПЧП, коментира експерт

Не трябва да се пипат законите за концесиите и за публично-частните партньорства, а да се приеме решение, че  препоръката на Директива 2014/23 на ЕС ще важи само за договори за концесии над границата, която е определена на 5,225 млн. евро, и то при условие, че не противоречи на националните интереси.

Това препоръча д-р инж. Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление, на дискусия за проблемите на публично-частното партньорство (ПЧП), организирана от Съюза на икономистите в България. В нея участваха експерти от УНСС, неправителствени организации, БСК, КРИБ и Асоциация на индустриалния капитал.

Според д-р Трифонов по този начин ще се защитят едновременно интересите на обществото, държавата, общините и частния бизнес.

„В същото време ще се създадат условия за привличане на местния и чуждия бизнес, за подпомагане икономическия растеж на националната икономика, но ще бъде защитен националният интерес като се ограничи разхищението на публични средства”, посочи той.

Какво законодателно решение да се избере

Друг вариант според него е да се изработи един общ закон („За взаимодействие на публичната власт с частния капитал“ или само „Закон за публично-частно партньорство“ ) с два раздела – „Концесии“ и „Институциализирано публично-частно партньорство“.

За хармонизиране на европейската Директива 2014/23 може да се разработи само допълнение към действащия закон, който да важи само за договори на стойност над 5,225 млн. евро, защото и без това ЕС подсказа, че може да има нови указания след 2019 г., след като се направи анализ на действието на нормативния акт, обясни Трифонов.

В защита на публичната собственост

Според него е недопустимо да се въвеждат неясни в международната практика понятия като “несамофинансиращи се концесии“. Той смята, че трябва да се усъвършенства и Закона за ПЧП, който допуска правото на частния партньор да извършва допълнителни дейности, за да си осигурява допълнителни приходи, но без да се ангажира достатъчно с финансова подкрепа на  държавния и общинския бюджет.

Трифонов поясни, че за дълъг период държавният или общинският бюджет стават зависими  от "несамофинансиращи" се концесии от частните компании, "които ще  имат монополно положение при събиране на вземанията и това, което трябва да им бъде платено".

"Дори концесионерът да има вина при реализирането на концесията, държавата или общината трябва да му плати стойността на това, което е изхарчил, без да се гарантира, че няма злоупотреба с представянето на фалшиви документи", смята Трифонов.

Той даде за пример възможността концесионерът да прехвърли вземанията си към трети лица, които могат да претендират да получат тези пари.

"Пробивът в законодателството е, че разрешава да се прехвърля държавна собственост в търговски дружества без значение какъв е капиталът – дали е 51% на държавата или общината, или по-малко", разкри Трифонов.

По думите му защитата, която се дава чрез Търговския закон, в този случай е условна и преодолима, защото разпродажбата на държавното имущество след фалит ще е много под стойността, а от това може да се облагодетелства само частникът, който да го купи дори на една четвърт от цената.

Експертиза за анализите

Александър Трифонов е на мнение, че е необходимо спешно да се извърши квалификация и сертификация на експерти за оценка на финансово-икономически анализи и модели, контрол и осчетоводяване на концесии и публично-частни партньорства.

Според него засега няма интерес от експертите да правят такива консултантски анализи, защото отговорността, която ще носят, ако сбъркат нещо, ще ги прати в затвора.

"Анализът трябва да се базира на реални данни, не може да се работи на прогнозни стойности", смята консултантът и за пример дава мина "Оброчище", където се установи, че има разлика между произведеното и декларираното.
"Ако по подобен начин се заложат изисквания и в новия закон, отново ще вървим след събитията", убеден е той.