Хасан Адемов: Трябва да има една комисия за ТЕЛК

Трябва да се реши въпросът за това колко комисии ще правят оценка на хората с увреждания. Така председателят на социалната комисия  в парламента Хасан Адемов коментира по БНР концепцията за реформа в системата на ТЕЛК.

В предаването "Хоризонт за вас" той каза: Тази реформа е плод на усилията на една междуведомствена  работна група, в която влизат представители на Министерството на труда и социалната политика и представители на Министерството на здравеопазването, представители  на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и други заинтересовани институции, които предлагат тази методика.

Адемов обясни, че методиката се базира на платформа на Световната здравна организация, наречена Класификация на човешката  функционалност, увреждането и здравето, като се дава възможност за оценка – на медицинската експертиза от страната на Министерството на здравеопазването, на остатъчната работоспособност, възможностите, които има човекът с увреждания, за да може да се реализира на пазара на  труда.

„Сега големият  въпрос е трябва ли да бъдат две комисии  или  трябва да бъде една комисия? Отговор на този въпрос все още няма“, посочи Адемов.

Той напомни, че има различни мнения по този въпрос и уточни, че идеята е след медицинската експертиза, т.е. това, което казват лекарите за  нарушените функционални способности на организма, дали са възможни рехабилитационни мероприятия, дали са възможни мероприятия, които да направят така, че загубената работоспособност, било то временна или трайна, да даде възможност на хората да не се инвалидизират, а да участват по  някакъв начин на пазара на труда.

„Аз имам мое мнение, мога да го кажа. За мен по-добрият  вариант е една комисия, която да бъде мултидисциплинарно структурирана“, отбеляза Адемов.

Той посочи, че трябва да се реши и въпросът за това дали  хората с проблеми, които работят, ще загубят инвалидните си пенсии.

„Има обаче и един открит въпрос, който не намира  решението в тази концепция, за която говорим. А той е, ако например експертизата  на работоспособността се произнесе с  решение, което да установява, че той може да работи, той се насочва към  структурите на Агенцията по заетостта или към социалното подпомагане? Въпросът  е, че първо, няма никаква гаранция, че може да си намери работа, и второ, и най-важният въпрос, който подчертавам дебело, не е намерил своето решение, дали  хората с увреждане, които имат експертно решение на ТЕЛК, дали ще загубят  инвалидните си пенсии, ако и работят едновременно. Ето това е въпросът, който  търси своя отговор и той не бива според мен да бъде административно "сервиран" на  хората с увреждания, а да се изработи заедно с тях една концепция, която да е  обществено приемлива", смята Хасан Адемов.

Според Капка Панайотова, директор на Центъра за  независим живот, обаче това са палиативни мерки.

“Аз не мога да нарека това, което се предлага,  реформа. Това са едни палиативни мерки, с които се реагира на такива  непосредствено изяснени проблеми, по които нямаме никакво различие в оценките. Никой не е доволен от съществуващата система на ТЕЛК, всички смятат, че трябва да има промени, но дотук спира съгласието. Аз мога да се съглася с много  неща, които казва г-н Адемов, но има няколко точки, по които по никакъв начин не  мога да се съглася с изложеното“, категорична е Панайотова.

Тя заяви, че ако се възприеме платформата на Световната здравна организация, в нея изобщо не се говори за експертиза на работоспособността.

„Експертиза  на работоспособността не може да има по дефиниция, защото работоспособността  зависи от много повече неща, отколкото здравословното състояние. Тя зависи и от тези  мерки, които могат да бъдат предприети спрямо един човек, за да се компенсира дефицитът му", категорича е тя.

По думите ѝ ТЕЛК-ове не трябва да има.

„ТЕЛК-ове няма по света, не знам защото това не иска никой  да го разбере. На първо място, не трябва да има ТЕЛК-ове, защото всеки  човек, който отива на ТЕЛК, той е минал през здравната система, той е минал  през болница, през някаква специализирана здравна грижа. Тези хора са достатъчно компетентни да кажат какъв е дефицитът на един човек, който е минал през тяхната грижа и това е напълно достатъчно, за да попълнят една разширена  епикриза", допълни тя.