Четири нови биосферни резервата в България стават част от ЮНЕСКО

Четири български биосферни парка, които отговарят на съвременните изисквания на Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (Организация на Обединените нации за образование, наука и култура), получиха сертификати, съобщи Министерството на околната среда и водите.

Представители на общините Силистра, Асеновград, Карлово, Троян, Антон, Павел баня, Севлиево и Малко Търново получиха документите на „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“. Те удостоверяват, че биосферните резервати ще бъдат строго охранявана територия с уникална флора и фауна и други природни ценности, които служат за еталон на първичното състояние на екосистемата. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което човешкият вид оказва на природата.

На работното заседание на Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО бяха представени  и взетите на сесията през юни решения за изключване от Световната мрежа биосферни резервати от „стар“ тип – „Камчия“, „Купена“ и „Дупката“, поради несъгласие на общините, на чиято територия се намират.

Решение за тяхното изключване е взето от Националния комитет през септември 2016 г. на основание отрицателните становища от общините Пещера, Брацигово, Батак, Долни Чифлик и Аврен.

На заседанието на националния комитет беше обсъден ходът на процедурите за внасяне на нови номинации за съвместяване със съвременните изисквания на „старите“ биосферни резервати – „Бистришко бранище“, „Мантарица“, „Парангалица“, „Чупрене“ и „Али ботуш“ или изключването им от Световната мрежа, посочиха от МОСВ.

Националният комитет отложи взимането на решение за оттегляне на биосферен резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ от Световната мрежа на ЮНЕСКО по искане на общините Банско и Разлог на тяхна територия да няма биосферен парк от съвременен тип.

През октомври 2016 г. община Банско внесе в МОСВ решение на Общинския съвет, съдържащо категоричен отказ за присъединяването на общината към съвременен биосферен парк „Баюви дупки – Джинджирица“. С писмо от август 2017 г. община Разлог (в чието землище също попада част от биосферния резерват) също представи решение на общинския съвет, с което отказва обявяването на биосферен парк в тяхното землище.

Според съвременната концепция за биосферни резервати се изисква обявяването на тези територии да става с пълната подкрепа от страна на местните институции и общности. Преди номиниране на дадена територия за биосферен парк общините, чиито землища се включват в границите му, трябва да дадат своето изрично съгласие с решение на общинския съвет.

Това се отнася и за „оттеглянето“ на стари биосферни резервати от Световната мрежа на ЮНЕСКО. При изключване на стари биосферни резервати те запазват статута си на резерват съгласно българското законодателство.

При обявяване на нови биосферни паркове трябва да има съгласие и на останалите заинтересовани институции – Министерство на земеделието, храните и горите, Изпълнителна агенция по горите и Националния комитет по Програмата, в които участват представители на всички заинтересовани държавни, научни и образователни институции, НПО и общини.

От МОСВ обявиха, че четирите новообявени биосферни парка ще използват специфични лога (site specific logo).

Участниците в заседанието на Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО обсъди и финансирането на проекта за съвместяване със съвременните изисквания на резерват „Червената стена“.

Владимир Владимиров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, връчи сертификатите на новообявените четири биосферни парка на представители на заинтересованите общини.  Снимка: МОСВ