Започва нов ремонт на Закона за обществените поръчки

Ремонт на Закона за обществените поръчки предлагат от Министерство на финансите (МФ). Промените са свързани главно с въвеждането на електронната платформа, става ясно от мотивите към публикувания на сайта на институцията законопроект.

Предвижда се възлагането на поръчките да става изцяло и само с електронната платформа, като изключения са допустими в няколко изрично регламентирани хипотези. Допусната е възможност централните органи за покупки да използват свои платформи, като са регламентирани принципните изисквания към тях по отношение на свързаност с националната платформа.

Приемането на законопроекта ще окаже пряко влияние върху дейността на всички възложители в страната, които към момента по данни от Регистъра на обществените поръчки са около 6 000. С въвеждането на електронната платформа те ще следва да извършват всички действия във връзка с възлагането чрез нея. Пряко заинтересовани от приемането на законопроекта са и стопанските субекти, както български, така и чуждестранни, които участват в поръчките, става явно от записаното в оценката на въздйствието към законопроекта. 

Предвиден е и нов ред за връчване на актовете на възложителите, съобразен със съответните функционални възможности на електронната платформа. Изпращането на обявленията до Службата за публикации на Европейския съюз също ще се осъществява чрез платформата. Част от процеса на електронизация на обществените поръчки е електронното разплащане и със законопроекта се въвежда задължение за възложителите да приемат и обработват електронни фактури, съобразно изискванията на Директива 2014/55/ЕС. По-детайлни правила за използване на платформата при възлагане на поръчки ще бъдат разписани в правилника за прилагане на закона, тъй като там се съдържат конкретните процедурни изисквания, посочват още от МФ. 

От мотивите става ясно още, че е сменена логиката при определяне на сроковете за получаване на оферти. След въвеждане в експлоатация на националната платформа, електронното подаване на оферти става правило, във връзка с което всички относими срокове в закона (така напр. в чл. 74, ал. 1, чл. 75, ал. 4, чл. 76, ал. 5 от ЗОП) са редуцирани с 5 дни. По изключение, ако подаването на оферти с електронни средства не е възможно, тогава се изисква възложителят да предвиди срок с поне 5 дни по-дълъг от минимално допустимия. Това задължение е изведено като общо правило в новата ал. 3 на чл. 45, който урежда изискванията за определяне на сроковете за получаване на заявления за участие и оферти. В тази връзка е предложена и отмяната на действащите разпоредби относими към съответните видове процедури.

Част от процеса на електронизация на обществените поръчки е електронното разплащане. В тази връзка на 16 април 2014 г. е приета Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Директивата въвежда европейски стандарт за семантичен модел на данните за основните елементи на електронната фактура, който е приложим по отношение на електронните фактури, издавани при изпълнение на договори за обществени поръчки. Съгласно чл. 7 от посочената директива държавите членки следва да гарантират, че възложителите ще могат да получават и обработват съвместимите с този стандарт електронни фактури, които отговарят на определени видове синтаксис, съгласно приложение към Решение 2017/1870 на ЕК за публикуването на референтния номер на европейския стандарт за електронно фактуриране и на списъка на синтаксиси в съответствие с Директива 2014/55/ЕС. Крайният срок за нейното въвеждане е 18 април 2019 г. за възложителите на централно ниво, а за тези на териториално ниво задължението може да се отложи до 18 април 2020 г.

Предвидено е повишаване на стойностните прагове, над които могат да бъдат възлагани обществени пръчки (чл. 20 от ЗОП) съобразно с новите европейски стойности, в сила от 1 януари 2018 г. Повишението е средно около 5 на сто за доставките и за услугите извън приложение № 2 от закона, като конкретните национални стойности са закръглени за по-голямо удобство, уточняват от МФ.

Най-чувствително е предложеното завишение на праговете за строителство и за услугите по приложение № 2, доколкото към момента при тях е налице значителна разлика спрямо европейските (два, съотв. три пъти по-ниски). Поради това предвиденото увеличение за тях цели в по-голяма степен доближаване до съответните европейски стойности. В съответствие с новите европейски прагове е отразена аналогична промяна и в чл. 6, който урежда случаите на „ad hoc“ възложител.

От ведомството предлагат и прецизиране на кръга на лицата, които са задължени да декларират т.нар. лични обстоятелства при участие в поръчки. Кръгът на тези лица се свежда до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите на управителни и надзорни органи. Когато в тези органи членуват юридически лица обстоятелствата се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право и по пълномощие.

Предложени са промени в административнонаказателните разпоредби, които включват нови санкции за необхванати към момента нарушения, както и наказание за нарушения, извършени повторно.

Очакваните ефекти от приемането на закона са подобряване на системата на обществените поръчки в страната и оптимизиране работата на държавните институции, което ще доведе до положително въздействие върху процеса на възлагане.

Част от разпоредбите влизат в сила от 18 октомври 2018 г. Общественото обсъждане е до 14 юли.