След пет години сивата икономика в България ще спадне до 13%, колкото е в ЕС

Сивата икономика изсветлява все по-бързо. Намалението през 2016 и 2017 г. е с 2,5-3 процентни пункта, докато през предишните години намалението беше с 1-1,5 пр. п., коментира проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, който изчислява композитния индекс "Икономика на светло", поддържан от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

През миналата година индексът спада с 3,07 на сто и показва, че сивият сектор представлява 25,22% от българската икономика при дял от 28,29% през 2016 г.

Тенденции

Според проф. Петранов не може да се сложи знак на равенство между дела на сивата икономика и произведения БВП – дадените проценти означават сиви практики и честота на явлението.

Председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев обаче заяви, че „с достатъчна точност може да се твърди, че делът на сивия сектор у нас е 25%".

“Ако се запази тенденцията от периода 2010-2017 г. след една петилетка делът на сивия сектор в България ще достигне 13%. През 2022 г. композитният индекс "Икономика на светло" ще стигне до 87 пункта, което значи, че приблизително около 13% от БВП ще остават в сивата икономика”, прогнозира проф. Петранов.

Той допълни, че в момента приблизително толкова е делът на сивия сектор в Европейския съюз – между 13 и 15%.

“Ако вървим с тези темпове, ще се изравним със средното състояние в ЕС такова, каквото е в момента”, посочи ученият и обясни, че това е цел, която правителството, неправителственият сектор и социалните партньори, ако могат да постигнат, ще даде много добри резултати за българската икономика.

Той е на мнение, че придвижването на България към еврозоната ще доведе до изсветляване на икономиката.

„Съществуват лоши практики в секторите туризъм, строителство, селско стопанство, търговия, услуги, където са отчетени значими стойности на сивия сектор за разлика от машиностроенето, енергетиката, електроника, електротехника и металургия"”, отчете Васил Велев.

Той посочи, че неизрядни компании се възползват от некоректни търговски практики и нелоялно се конкурират с добросъвестните производители с неплащане на ДДС и възнаграждения в „плик“ за работниците, заради което не плащат оисигуровки и данъци върху доходите на заетите лица.

Велев напомни, че през 2010 г., когато започва изследването, делът на сивата икономика, измерена по този начин, е бил 35%.

“Колкото е по-голямо предприятието, толкова е по-малка вероятността за сиви практики. Същото важи и за доходите – колкото един сектор е по-рентабилен и е с високи възнаграждения, по-рядко се срещат сиви практики”, коментира председателят на работодателската органзация.

Васил Велев обаче предупреди, че административно определяните минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове позволяват на нискоквалифицираните работници да минават в сивия сектор.