Обществени нагласи: Все още е голямо недоверието към НПО сектора

Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2017 г. е 3,3 пункта, което означава развиваща се устойчивост. Въпреки че през миналата година няма промени в общата устойчивост, се наблюдава слабо влошаване в областите “Финансова устойчивост” и “Обществен престиж”.

Това обявиха от фондацията „Български център за нестопанско право" (БЦНП), която в партньорство с Американската агенция за международно развитие (USAID) изработва индекса за развитието на гражданския сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 21 години.

Върху финансовата устойчивост на НПО оказва влияние продължаващата им зависимост от проектно финансиране, което през годината става все по-оскъдно. Освен това намалява и финансирането от корпоративни дарения за НПО. За отслабването на обществения престиж на гражданския сектор допринасят отрицателни медийни кампании, посочват експертите на двете организации. 

Области на изследване

Всяка от седемте области, които се наблюдават и участват във формирането на индекса, се оценява по седемстепенна скала. Оценки между 1 и 3 показват висока степен на устойчивост, оценки между 3 и 5 – развиваща се устойчивост, а оценки над 5 – затруднена устойчивост.

Правна среда – оценка 2,5

Това е сферата с най-висока оценка за поредна година. Като цяло през 2017 г. не настъпват промени в правната среда за неправителствените организации. През изминалата година обаче някои неблагоприятни законодателни инициативи предизвикват несигурност в работната среда на НПО.

Инициативата за изменения в Закона за съдебната власт, например, предвижда ограничаване на финансирането за сдруженията на съдии, прокурори и други магистрати до постъпления от членски внос, дарения от членове и средства от фондове на ЕС, разпределяни от правителството, като лишава тези организации от възможността да получават безвъзмездни средства от други дарители (включително чуждестранни), както и индивидуални дарения от лица, които не са техни членове, корпоративни дарения и приходи от стопанска дейност.

Широка коалиция от НПО се противопоставя на промените, които впоследствие са отхвърлени от Народното събрание, напомнят организаторите на проучването.

Организационен капацитет – оценка 4,1

Организационният капацитет на българските НПО не се  променя съществено през 2017 г. Според анкета сред активни НПО, проведено от Институт „Отворено общество“ през миналата година, в 58% от организациите повечето членове на екипа работят на доброволни начала, което показва, че дори и при активните организации институционалният капацитет е ограничен.

За НПО е трудно да поддържа висококвалифициран персонал, тъй като обикновено трудовото възнаграждение е по-ниско от това в други сектори. Повечето от работещите за НПО не са щатни служители, а наети на граждански договори, което засилва нестабилността на неправителствения сектор. От друга страна, НПО привличат млади хора, които са отдадени на гражданското участие.

Финансова устойчивост – оценка 4,5

46% от активните организации имат годишен бюджет под 20 хил. лева. Неправителствените организации продължават да разчитат в голяма степен на проектно финансиране, особено за мащабни инициативи. Малцина са донорите, които предоставят такова финансиране и отпадането на който и да е от тях влошава финансовото състояние на гражданския сектор.

Финансирането от държавния бюджет все още е ограничено и се предоставя само на конкретни видове организации. Броят на програмите с финансиране от ЕС, свързани конкретно с НПО, също е ограничен.

Застъпничество – оценка 2,6

През 2017 г. не се наблюдават съществени промени в застъпническата дейност на НПО в нашата страна. Неправителствените организации участват активно в различни инициативи. Например, няколко НПО се противопоставят на инструкцията на Министерството на образованието и науката за ограничаване на достъпа на НПО до училищата.

Коалиция от НПО с дейности в областта на здравеопазването се застъпва за разработването на механизъм, с който държавата да финансира програми, свързани с вируса на СПИН и туберкулоза.

В социалната сфера коалиция от около четиридесет НПО обсъжда пътна карта за разработването на нов закон за социалните услуги. След близо едногодишна работа по проектозакона на експертен екип, в който участват и граждански организации, той вече е готов и предстои да бъде предложен през октомври 2018 г. за обществено обсъждане.

Изследователите обаче не отричат, че има както положителни, така и отрицателни практики на институциите за взаимодействие с гражданското общество в областта на застъпничество.

Предоставяне на услуги – оценка 3,1

Неправителствените организации предоставят широка гама услуги в области като социално подпомагане, образование, култура, спорт и други. Освен това те предлагат и експертни услуги като проучвания, анализи и консултации. НПО развиват дейности и по въпроси като опазване на околната среда, управление и права на човека, но работата им в тези области традиционно се подкрепя от донори, констатират от организациите.

Услугите с дарителско финансиране се предоставят на базата на оценка на потребностите на целевата група на НПО, докато платените услуги очевидно са съобразени с потребностите на пазара. Понятието социално предприемачество става все по-популярно сред тях, което вероятно се дължи отчасти на оскъдните възможности за алтернативно финансиране.

Инфраструктура – оценка 3,1

51% от активните НПО участват в мрежа или коалиция с други организации. Мрежите на НПО се превръщат в центрове, осигуряващи подкрепа за членовете си, включително обмен на информация, обучения и споделяне на опит между членовете на мрежата по представляващи интерес въпроси. Съществуват институционализирани коалиции като Националната мрежа за децата, Форум „Гражданско участие“, Българският дарителски форум. През 2017 работят и тематични и неформални коалиции. Сред тях са коалиция на екологични НПО; коалиция на социални НПО; коалиция за развитие на медийна грамотност на българските деца  и др, посочват експертите.

Обществен престиж – оценка 3,5

Негативната медийна кампания срещу НПО, започнала преди няколко години, продължава и през 2017 г. Отрицателните публикации са насочени предимно срещу НПО в области, в които има конкретни бизнес интереси, както и срещу такива, които работят за  реформа на съдебната система, права на човека, малцинства и бежанци.

Според проучване на Алфа Рисърч за Форум Гражданско участие, проведено през април 2017 г., броят на хората, които не се доверяват на НПО, надвишава броя на тези, които се доверяват. От друга страна, степента на доверие в НПО е по-висока, отколкото тази за парламента, съдилищата или политическите партии.

Самите НПО смятат, че основните фактори, които се отразяват на доверието, са недостатъчното познаване на неправителствените организации, медийното отразяване и прозрачността. Друга причина за липсата на широка обществена подкрепа за НПО може да е това, че често те подкрепят непопулярни каузи като правата на малцинствата, ЛГБТИ и имигрантите.