Конкурентоспособна ли е българската икономика

Тази седмица беше публикувано поредното издание на Индекса за глобална конкурентоспособност 2018 г., изготвяно от Световния икономически форум. Основната цел на индекса е да се оцени способността на всяка страна да осигури благоденствие за гражданите си. За постигането ѝ се използват редица измерители, разделени на 12 основни категории, обхващащи показатели за общото икономическо състояние, ефективността, технологиите и иновациите. Резултатите се измерват по скала от 0 до 100 точки, като 100 съответства на най-доброто възможно представяне. Тази година в изследването са включени и класирани общо 140 страни от целия свят. Първите места в тазгодишното издание са за САЩ (85,6 т.), Сингапур (83,5 т.) и Германия (82,8 т.), а на последно място е Чад (35,5 т.).

България заема 51-во място със своите 63,6 точки – резултат, близък до този на Румъния, Уругвай и Бахрейн. На графиката по-долу са представени резултатите на България по различните групи показатели, като данните в изданието са до 2017 година.

Резултатът на България се подобрява леко спрямо миналогодишното издание, но мястото ѝ остава същото, тъй като някои други държави се подобряват по-бързо.

Показателите, по които България се представя сравнително добре, отново са в категорията „Макроикономическа стабилност”. По-специално това са ниските нива на инфлацията (за миналата година) и размерът на дълга, както и отделните индикатори за продължителността на живота и записването в училище (средните световни резултати са много ниски основно заради някои африкански държави), ниските мита (заради членството в ЕС), ниското ниво на минималния капитал за започване на бизнес и сравнително високо участие на жените на пазара на труда.

В същото време за поредна година най-проблемните области в България, които понижават оценката в Индекса за глобална конкурентоспособност, остават като цяло едни и същи:

• В категорията „Институции” – високото ниво на организираната престъпност, липсата на независимост на съдебната власт и неефективността при решаване на правни спорове, ниската степен на защита на правата на собственост (което за поредна година се доказа и от Международния индекс „Право на собственост” 2018.

• В категорията „Инфраструктура” – лошото качество на пътищата. Данните на Агенция „Пътна инфраструктура” показват, че през 2017 г. под 40% от пътната настилка е в добро състояние и то въпреки целенасочените инвестиции (включително европейски) в изграждането и рехабилитацията на пътищата в страната.

• В категорията „Умения” – високото ниво на структурната безработица, изразено в невъзможността на бизнеса да намира подходящи кадри, както и липсата на практически умения на завършващите, което не е учудващо предвид силно теоретичната насоченост дори на професионалното образование.

• В категорията „Развитие на бизнеса” – дългото време, необходимо за започване на бизнес и спазване на административните изисквания, както и слабото  развитие на предприемаческата култура в страната.

• В категорията „Иновации” – отново заради проблемите с работната сила, слабото сътрудничество между заинтересованите страни (включително ограниченото участие в международни проекти), ниското качество на научната инфраструктура.

Докладът показва и защо добрите резултати и високата оценка в индекса е важна. Чрез редица анализи и търсене на взаимовръзки с различни показатели авторите доказват, че по-високата конкурентоспособност на икономиката води до намаляване на бедността, по-високи доходи, по-ограничено неравенство, по-добра околна среда и по-високо благополучие на гражданите. Това за пореден път показва, че правенето на някои от така закъснелите реформи (особено в съдебната и образователната системи) в България вече е наложително и ще доведе до ясно измерими резултати.