Българските вина повишават пазарния си дял в Европа

През миналата година в България са произведени 5,8 млн. хектолитра вино в 260 регистрирани винопроизводители, като все повече се повишава българският пазарен дял в Европа. Това обяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Иванка Багдатова-Мизова, зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

Тя съобщи, че новата Национална лозаро-винарска програма влиза в сила от 28 януари до 8 февруари.

Тази година винопроизводителите ще се възползват от новата мярка "Застраховане на реколта".

“Нейната основна цел е освен управление на риска и запазване доходите на гроздопроизводителите при настъпване на неблагоприятни климатични условия. Бюджетът на мярката е 2 млн. лева  за 2019 г., обясни тя и напомни, че причина за това е промяната на климата и все по-неблагоприятните климатични условия в сферата на земеделието. – И това е една мярка, с която наистина ще управляваме този риск.”

Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" каза, че още в началото на годината на винопроизводителите ще се предложи мярката “Преструктуриране и конверсия”.

“Основната ѝ цел е да подобри конкурентоспособността на земеделските производители при създаване на по-висококачествени винени сортове – да може земеделският стопанин сам да избира как да преструктурира своето селско стопанство, както и да приложи техники за управление на винените лозя", посочи експертът.

Една от новите мерки е Мярка “Инвестиция”, която за първи път ще бъде прилагана в България.

"Тя цели осъвременяване производството на вино – технологични нови методи за управление, инвестиции във инфраструктура във винопроизводство (отново в производствения процес), както и инвестиции, свързани с предлагане и съхранение на вино. Ресурсът за тази мярка е в размер на 16,6 млн. лева", обясни Мизова.

По думите ѝ през тази година бюджетът за подпомагане на винопроизводителите е 22 млн. лева, а през 2020 г. – 28,5 млн лева.

“Предвидените средства за петгодишния период до 2023 г. са в размер на близо 260 млн. лв. Заявленията, които ще се подават и ще бъдат одобрявани, трябва да бъдат с срок на изпълнение 2019 г. и 2020 г. Максималният размер за всички дейности по мярка преструктуриране за всички дейности на един бенефициент за един прием е 3 млн. лева“, уточни зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие".

Според нея новото в законодателството по тази мярка е с цел ограничение на площите, по които може да се кандидатства.

“Няма да се субсидират дейности по мярката, за които е получено финансиране за същите площи през последните десет години, уточни зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". – Създадени лозови маси се преструктурират и конвертират в кратки срокове, все още недоказали своята ефективност и качество.”

Мизова смята, че българският производител все повече залага на вина със защитено географско указание.

“С решение на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" беше утвърден ресурс в размер на 145 млн. лева за държавни помощи, поясни тя. – Ресурсът бе разпределен по две схеми. Едната схема е помощ за компенсиране на разходи на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки от Национална програма за контрола на вредителите. 5,5 млн. лева е ресурсът по схемата. Другата схема е изцяло нова – помощ за сертифициране на стопанствата в сектор "Плодове и зеленчуци" по стандарта Global Gap. Мярката цели да се въведе този стандарт с цел оптимизиране на процеса на производство на качествени селскостопански продукти в сектор плодове и зеленчуци. Идеята е ограничаване използването на химически суровини и свеждане до минимум вредното въздействие в почвите от прилагане на земеделските практики", обясни Иванка Багдатова-Мизова.

Вижте целия разговор във видео материала.