М. Николова: Въпросът за извънредния труд ще се решава чрез колективно договаряне

По въпроса за извънредния труд се върви в посока решението да се взима чрез механизмите на колективното трудово договаряне. Това казва в интервю за в „Труд“ вицепремиерът Марияна Николова по повод дебата около промените в   трудовото законодателство.

Тя коментира, че широк отзвук има предложението на бизнеса за повече часове извънреден труд.

„Кодексът на труда разрешава да се работи 150 часа допълнително на година. Някои от работодателските организации дори предлагат да няма ограничения...Следя отблизо дейността на работната група и, доколкото разбирам, по въпроса за извънредния труд се върви в посока решението да се взима чрез механизмите на колективното трудово договаряне“, казва Марияна Николова. 

По въпроса за това дали е дошло време съотношението в размера на осигурителната вноска между работодател и работник да стане 50:50, тя посочва: „Оказа се, че в работната група този въпрос все още не е поставен официално от работодателите“.

Николова коментира, че дебат се води и по въпроса дали платеният годишен отпуск на работещия да се начислява и върху отпуските за отглеждане на дете.

„Неотдавна съдът на ЕС в Люксембург постанови решение по подобен казус от румънското законодателство. То гласи, че платеният годишен отпуск не се начислява върху отпуските за отглеждане на дете. Има специална директива за работното време и отпуските. В нея има текст, който позволява прилагане на националното законодателство, ако то е по-благоприятно. Моето мнение е, че ние трябва да се възползваме от това положение в директивата“.

За твърденията на работодателите, че липсват квалифицирани кадри за много професии, вицепремиерът казва: „Вече бяха направени много промени в закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Беше сериозно намалена административната тежест за работодатели и кандидати за работа. Разбира се, няма пречка да се направи последващ анализ на законодателството и съответствието му с европейската директива“.

„Трябва да отбележим, че се увеличава броят на младите хора, които се завръщат обратно в България. За това
си решение те посочват семейни причини и намиране на качествено работно място“, коментира Николова.