Парламентът отхвърли вето върху вреден за медийната свобода закон

Ветото на президента бе преодоляно със 127 гласа "за" и в отстъствието на депутатите от БСП

12:49 | 20.02.19 г.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Парламентът отхвърли ветото на президента върху разпоредби от промените в Закона за защита на личните данни. Със 127 гласа "за", 1 "против" и 4 въздържали се депутатите приеха отново измененията, съобщава БТА. Припомняме, че депутатите от БСП бойкотират заседанията.

Президентът наложи вето върху промени в Закона за защита на личните данни в началото на февруари.

Самият закон беше внесен от управляващите през лятото на 2018 г. с цел въвеждане на регламента за защита на личните данни (GDPR). Регламентът предвижда държавите членки да помирят правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за цели на академичното или художественото изразяване.

С него обаче се въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия, научен работник и писател и своята дейност да преценяват допустимостта на съобщените в тях лични данни по 10 критерия: естеството на тези данни; начина, по който тяхното разкриване или обществено оповестяване би повлияло върху личния живот и доброто име на засегнатия; обстоятелствата, при които тези данни са станали известни на журналиста/медията; обществения интерес от разкриването; преценка дали става въпрос за публична личност или друго лице, чиято лична неприкосновеност е по-занижена заради ролята му в обществения живот; приноса на засегнатия за разкриване на личните му данни; целта и последиците и т.н. Това изброяване завършва с формулата "други обстоятелства, относими към конкретния случай", което отваря широко вратата за произволни тълкования. Държавният глава отбелязва, че регламентът не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно.

Председателят на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ Венцислав Караджов коментира, че правилата не са цензура, те са гаранция за обективност, прозрачност и устойчивост на законодателството. Той посочи, че за да има свръхрегулация, би следвало да се въвежда непоносима правна тежест, т.е. да са възникнали допълнителни задължения, които да пречат на медиите да си вършат работата, такива обаче нямало. Караджов отчете, че Законът за защита на личните данни се прилага в България вече 17 години, като за този период КЗЛД е разгледала над 15 хиляди жалби от физически лица. Жалбите срещу медии са 90, уважени са само осем, от тях само две са с наложени санкции за незаконосъобразно обработване на лични данни, отбеляза той.

Маноил Манев /ГЕРБ/ добави, че постигнатият баланс в закона е бил плод на четири месеца работа. Според него ветото е безпринципно и нелогично.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.