Сметната палата: Архитектурното културно-историческо наследство е в опасност

В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ – старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. Дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни.

Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на изпълнението „Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ за периода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2018 г., съобщиха от независимата одитна институция.

Сметната палата предприе този одит, след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда.

Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация, констатират в независимата одитна институция и напомнят, че Конституцията гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от националните културни ценности.

Затова предмет на проверките на одиторите са именно създадените условия за изпълнение на дейностите по опазване и поддържане на недвижими културни ценности – архитектурни обекти в градска среда, дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут, мониторингът и контролът.

Основни етапи от процеса по опазване на недвижимото културно наследство са идентифицирането, декларирането и предоставянето на статут (виж таблицата най-долу).

Липсва национална стратегия

Опазването на културното наследство е отговорност на много органи и структури на национално и регионално ниво, с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения – областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания, изброяват в доклада си одиторите.
     
Те са категорични, че не е приета национална стратегия. Повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Няма актуални данни за недвижимите културни ценности  
    
Проверката на Сметната палата показва, че не е събирана, обобщавана и анализирана информацията за състоянието на недвижими културни ценности, поради което липсват актуални данни за тях. Декларираните недвижими културни ценности са общо 39476, от които 19438 са архитектурно-строителни, от които 355 от национално значение, а останалите са от регионално, местно, ансамблово значение и за сведение. 
  
По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.