Сметната палата: Архитектурното културно-историческо наследство е в опасност

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество специалисти. Липсва обвързаност на числеността на служителите в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции, установява одитът.
От примера, който дават от Сметната палата, се вижда, че средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности.

Не стига, че специалистите са малко, но и в периода 2015-2018г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство – в архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ – старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.

По-малко пари за историческото минало

И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14% от необходимите.

Слабости при управлението
        
Все още няма определени режими за опазването на 93% от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности. Същото се отнася и за 98% от декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. От Сметната палата напомнят, че определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони.

Няма териториални структури за контрол

Управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.

През одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0,07% и 0,54% на година. Дейността не се планира и отчита адекватно.

Поддържането на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не отговаря на нормативните изисквания за създаването на досиета за обектите. Няма досиета за значителна част от обектите, тъй като поради спецификата на законодателството през различните периоди е било възможно да се декларират много обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документация. В създадените досиета имат пропуски по отношение на пълнота и актуалност. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са достатъчни.

Без дигитализация

Не е изпълнено и въведеното през 2016 г. изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид. Архивът съдържа около 100 хиляди папки и класьори – досиета на обектите и техническа документация, протоколи от комисии, планове, фотограметрични заснемания и фотодокументация.

Препоръки

В резултат на извършения одит са дадени 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националният институт за недвижимо културно наследство за подобряване на дейностите по опазване на културното наследство.

Интересен факт е, че културното наследство в България е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Още през 1888 г. са приети временни правила за закрила на наследството, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места.

Според международните и европейските документи всяка държава трябва да съхрани и популяризира културното и природното си наследство.

Комитетът за световно наследство през 2015 г. изтъква, че трябва да се минимизира негативното влияние на инфраструктурни и устройствени проекти върху обекти на световното наследство, като се прави оценка на въздействието на такива проекти. Тази оценка, която би имала превантивна роля, в нашата страна не е въведена.