След като неотдавна стана ясно, че миналата година българската икономика е забавила растежа си до 3,1% (което беше в долния край на прогнозите), то първото тримесечие на тази година дава добри поводи за оптимизъм. Всички данни до момента – за данъчните приходи, строителството, промишлеността, външната търговия и туризма – са показателни за силен старт на 2019 г., посочва Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По-конкретно, публикуваните статистики показват следното:
1. Вътрешното търсене в началото на годината най-вероятно се е засилило, ако се съди от сериозното повишение на приходите от ДДС. След слабото представяне през януари през февруари и март приходите от ДДС нарастват сериозно, като за първите 3 месеца са с 380 млн. лева или 15% повече спрямо година по-рано. Любопитното е, че основната част от увеличението се дължи на ДДС от сделки в страната, макар и приходите от ДДС върху вноса също да растат.
2. Бюджетните данни за засилване на вътрешното търсене са в унисон с положителните новини от туризма, строителството и промишлеността. Така например, въпреки опасенията на представители на туристическия бранш за спад на туристите тази година, до март данните показват ръст на чуждестранните посетители (отнасящ се и конкретно до посетителите с цел туризъм), който варира от 2% на годишна база през януари до 6% през февруари и март. Леглоденонощията и приходите на местата за настаняване също растат, макар и скромно – първите с под 1% през януари и февруари на годишна база, а вторите с по около 2% през първите два месеца. Разбира се, гаранции за летния сезон няма, но към момента данните в никакъв случай не показват срив на туризма.
3. Строителството също продължава да следва възходящата тенденция от последните 2-3 години от гледна точка на започнатото строителство, разрешителните за строеж и строителната продукция. При всички видове сгради има ръст на започналото строителство (измерено чрез разгъната застроена площ) с около 1/3 на годишна база през първото тримесечие. При разрешителните за строеж също има сериозно увеличение на разгънатата застроена площ на жилищни и административни сгради. При административните сгради този ръст е над двоен спрямо година по-рано, но все пак трябва да се има предвид, че тези данни са силно волатилни заради относително малкия брой такъв тип сгради.
При строителната продукция също има ръст, с 1,3% и 9,2% съответно през януари и февруари.
4. Промишлеността също расте януари и февруари, съответно с 2,6% и 6,6% спрямо същия период на миналата година. Това покачване е в унисон с данните за износа на стоки януари-февруари, които също показват по-слаб ръст януари (3,8%) и доста по-силен февруари (18,9%). Добрата новина е, че в началото на 2019 г. не само износът към ЕС, но и този към трети страни, който миналата година се сви значително, расте с добри темпове в стойностно изражение.
Разбира се, кой знае какви категорични изводи не могат да се правят на база на два или три месеца, но като цяло данните до момента с нищо не показват, че тенденцията на забавяне от средата на миналата година е продължила в началото на 2019 година. Да не говорим за рязък негативен обрат и свиване на икономиката – напротив, по-скоро може да се заключи, че след относително слаб месец януари, икономиката е набрала сила през февруари и март, благодарение на търсене както от вътрешния пазар, така и от външните такива. Все пак най-ранната оценка за ръста на БВП през първото тримесечие ще бъде публикувана на 15 май и тогава ще видим доколко наблюденията до момента ще бъдат в унисон с данните за съвкупното производство.
По-горе разгледаните данни са в подкрепа на публикуваната по-рано тази седмица пролетна прогноза на ЕК за икономиките на ЕС, в която се залага очакване за ускоряване на растежа на българската икономика до 3,3% през 2019 г. Предвид данните до момента за първите три месеца, този растеж за цялата година изглежда напълно постижим. Все пак, несигурната външна среда остава основен риск пред растежа на само на България, но и на другите страни в ЕС.


Зеленски: Русия се подготвя за преговори, като обстрелва Украйна с балистични ракети
Обмислят ново общинско дружество да замества неизрядните фирми по чистотата във Варна
Синдикатът на полицията иска увеличение на заплатите през 2027 г.
Черно море ще опита да продължи добрата серия
Огнище на шарка по козите и овцете в добричко село
Анатомия на разпродажбата: Внезапна верижна реакция удари Уолстрийт
Хакерите са платили $15, за да източат 2,5 милиарда долара от Binance наведнъж
Tesla спира производството на Cybertruck след години на слаби продажби
Microsoft прекратява сделката с Oracle за облачен капацитет за AI
OpenAI набра $11 млрд. при оценка на компанията от 1,25 трилиона долара
Голяма мощност и малко проблеми: Най-надеждните 3,0-литрови германски дизели
Range Rover призна за проблеми с надеждността
Audi се сбогува с флагмана A8
Уникално BMW M3 почита легендата Алекс Дзанарди
Renault влиза във военната индустрия с безпилотна машина
В кадър: Йотова и патриарха коленичиха пред паметта на загиналите воини
Синдикатът на МВР настоя: увеличете заплатите и на полицаите
Заподозряха за педофилия и брата на Меган Маркъл
Странният възход и колапсът на сръбската "Алта банка", издирват се 400 млн. евро
Защо отваряме хладилника дори след обилна вечеря?
преди 7 години Момчета от ИПИ, бяхте млъкнали за някоя година, но пак влязохте във форма да говорите агитационно, както се говореше едно време. Със зъби и нокти, от камък вода вадите, само и само да извлечете нещо позитивно. Жалко че нямате усещане за комплексност. Красен Станчев, като философ на социализма от АОНСУ много добре знае. Така си заработвате и субсидиите. Дерзайте! отговор Сигнализирай за неуместен коментар