Новият Закон за публичните предприятия открива пътя към еврозоната

Изцяло нов закон ще урежда начина за определяне и публично оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия. За това гласуваха депутатите, които приеха на първо четене Закон за публичните предприятия, внесен от правителството. Той ще въвежда стандарти за добро корпоративно управление, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността и органите им за управление. „За“ законопроекта гласуваха 66 народни представители, нямаше „против“, а  се „въздържаха“ 34 депутати, предаде Агенция „Фокус“.

Общините с повече права при местното самоуправление

Целта на закона е създаването на хармонизирана правна рамка, в която ще работят публичните предприятия.
Правилата за корпоративно управление и оповестяване ще бъдат еднакви за всички предприятия с държавно участие, независимо от това, кой орган упражнява правата на държавата. Предвидено е ограничено прилагане на закона по отношение на общинските публични предприятия, за да не се нарушават правата на общините за местно самоуправление.

Investor.bg припомня, че само преди половин месец беше отложено приемането на закона, защото не се постигна консенсус по текстовете между синдикати, работодатели и министерства. България обаче е поела ангажимент пред Европейския съюз да подобри управлението на държавната собственост и да гарантира, че политици няма да се намесват в държавните дружества. Ако не го изпълним до края на юли, това би означавало и отлагане на влизането ни в ERM II, т.нар. чакалня за еврозоната.

Законът като условие за влизане в чакалнята на еврозоната

Финансовото министерство е категорично, ако България не подобри управлението на държавните дружества, или поне не направи крачка в тази посока чрез новия закон, няма да може да кандидатства навреме за ERM II, което автоматично означава и забавяне на приемането на самата европейска валута.

За да отговори на изискванията на Брюксел, министерствата на икономиката и финансите разработиха нов проектозакон за държавните предприятия. В него икономическото ведомство сложи и допълнение, с което да отпадне забраната за приватизация на определени държавни дружества и обособени части от тях, както и създаването на мегаструктура, която да обедини Агенцията за инвестиции с тази за приватизация и следприватизационен контрол.

Ред при продажбата на търговски дружества и лечебни заведения

Търговските дружества с повече от 50% държавно участие или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на дружество с повече от 50% държавно участие в капитала, да се приватизират след решение от Народното събрание, съобщи БТА.

Обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% държавно участие или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50% държавно участие, решението за приватизация ще е на Министерския съвет.

При продажбата на обособени части от лечебни заведения и имоти-частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 хил. лева, Агенцията за приватизация ще бъде институцията, която ще вземе решение.

В случаите на новообразувано дружество с държавно участие решение за продажбата му ще се приема от парламента по предложение на Министерския съвет. В случаите на новообразувано дружество с общинско участие решението ще е на общинския съвет.

Правителството ще упражнява правата на държавата в публичните предприятия и ще може да ги делегира, съобразно отрасловата им компетентност, пише в законопроекта.

Без мегаагенция за приватизация на държавните компании

Първоначалната идея на вносителя предвижда Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да се преименува на Агенция за публичните предприятия и инвестициите, а в нея да се влее Българската агенция за инвестиции.

В хода на дискусията в икономическата комисия Емил Караниколов е заявил готовност да оттегли сливането на двете агенции.

Публичните предприятия ще се разделят на "микро", "малки", "средни" и "големи" въз основа на критериите в Закона за счетоводството.

На публичните предприятия ще могат да бъдат възлагани задължения за извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика от органите, упражняващи правата на държавата/общината, в рамките на техните компетенции или по ред, определен със закон.

“Това е сектор, изключително важен за приемането ни в ЕRM II”, подчерта при дискусията Драгомир Стойнев от левицата. Предложението на БСП е да се въведе конкурсното начало при назначенията в бордовете на държавните предприятия с цел прекъсване на практиката на партийни назначения. – Необходимо е да се разпише,че членовете на бордовете могат да бъдат сменяни само, ако не изпълняват бизнес плана. Държавните предприятия осигуряват около 10% от БВП.”

Христиан Митев от "Обединени патриоти" обърна внимание на разпоредбите, отнасящи се до общинските дружества. Според него трябва да се внимава какви правомощия ще се дадат на новата агенция, ако бъде одобрена, за да няма колизия с конституционни разпоредби, свързани с местното самоуправление. Той поиска повече правомощия за общинските съвети, а не за централизирания държавен орган.