ИПИ: Наблюдават ли се държавните предприятия със значителен фискален риск?

По данни на Министерството на финансите към момента в България има 219 държавни предприятия и незнаен брой общински. Държавните предприятия подлежат на специален контрол и наблюдение съгласно ПМС 114 от 2010 г., който включва събиране и публикуване на тримесечните и годишните им отчети на сайта на МФ. Финансов анализ на състоянието на държавните предприятия, както и обобщена информация за техните финансови и нефинансови показатели, за съжаление все още не са налични. Това пише в анализа на Петя Георгиева от екипа на Института за пазарна икономика.

Част от държавните предприятия представляват по-сериозен интерес поради факта, че са твърде „големи”. Това, че са големи само по себе си не е проблем. Проблем е фактът, че тези големи предприятия носят значителен фискален риск, тъй като в случай на лошо управление или дори фалит държавата чрез бюджета ще се наложи да ги спасява. Колко голям обаче е рискът?

За да дефинираме кои са големите държавни предприятия, можем да използваме списъка на НСИ, наличен на сайта на МФ, който включва онези държавни предприятия, които все още не са част от сектор „Държавно управление”, но които имат пасиви, по-големи от 0,1% от БВП. Включени са 8 предприятия, чиито съвкупни пасиви спрямо БВП са 9,9%. Тези задължения представляват по-голямата част от условните задължения на държавата според дефиницията на Евростат. Сериозният размер на пасивите в сектор „Енергетика” и във финансовия сектор създава риск както за бюджета, така и за стабилността на банковата система. Липсата на специфични анализи на база на финансовите отчети, както и план на държавата как ще се справи с просрочените задължения, с ликвидните и пазарните рискове не създават увереност, че наблюдението и контролът върху предприятията са ефективни.

Освен размера на предприятията, интерес представлява финансовото им състояние. Както е видно от таблиците (втората таблица можете да откриете на втора страница - бел. ред.), прякото държавно участие под формата на субсидии, трансфери и участие в капитала не е изключение. Част от предприятията и в момента са на загуба (например ТЕЦ Марица Изток 2, Топлофикация София), а други, макар и на печалба за годината (НЕК АД), не са в добро финансово състояние. Във финансовия отчет на НЕК АД за 2017 г. съвсем уместно е записано, че:

„Независимо от положителния финансов резултат за 2017 г. дружеството е с нарушена ликвидност за отчетния и предходните периоди, изпитва затруднения с погасяването на задълженията си, като съществена част от тях са просрочени. Тези обстоятелства са индикатор, че е налице съществена несигурност, която би могла да породи значителни съмнения относно способността на дружеството да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик и други източници на финансиране.”