Десислава Кръстева: Ефектът от глобата на НАП е неясен

Ефектът от глобата на Националната агенция за приходите (НАП) е доста неясен, тъй като в България нямаме такава традиция една държавна институция да глобява друга държавна институция и то в такива размери, заяви Десислава Кръстева, фондация "Право и Интернет", в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria. 

По думите ѝ не е ясно какви ще са негативите за агенцията, които биха могли да имат превъзпитателен ефект. 

Когато говорим предотвратяване на изтичането на данни и санкциите срещу институции заради това, въпросът не е в санкцията като такава, а в насочването на дадената институция към взимане на правилните мерки, да се инвестира в обучение на персонала, да се актуализират технологиите по подобряване на сигурността, уточни Кръстева, Според нея основният ефект от теча на данни на Националната агенция за приходите създаде напрежение в обществото.

Не толкова индивидуално много хора ще претъпят вреди, колкото това накърнява имиджа на институцията цялостно. Създават се възможности за спекулации срещу нея. Няма организация, която да е напълно защитена от такъв тип течове, затова трябва да се отнасяме хладнокръвно към тях, обясни още Кръстева. 

Припомняме, че две български институции влязоха в класацията топ 5 на най-високи глоби по GDPR в Европейския съюз (ЕС) - НАП и ДСК

Относно този казус Десислава Кръстева твърди, че става дума за два напълно различни случая и ефектът от двете санкции е различен. "Налагане на санкции от такъв размер на частно-правна организация е тежък за самата нея. Той отнема сериозни средства от бюджета на организация и това ще се отрази на възможността да инвестира в нови дейности и на печалбата ѝ, както и да изплаща възнагражденията на служителите си", подчерта тя.

"От друга страна, ДСК и всички останали частно-правни субекти ще се страхуват и ще внимават да не се озоват в подобна ситуация. Докато НАП няма да бъде засегната откъм възнаграждения на служители. Тя няма да спре да събира публични вземания", уточни Кръстева. "Невинаги при пробив в сигурността това означава, че не са се взели адекватни мерки. Не може само заради факта, че са изтекли тези данни, да се стигне до измама. Когато е налице измамна схема и в нея е замесено лице, което би трябвало да следи за това да не се допусне подобна измама, тогава възниква такъв риск".

За имотни измами не е възможно да се стигне до риск, ако нотариусът, който изповядва сделката, си свърши професионално работата, или ако няма намесено друго лице, поясни гостът. "При бързите кредити ситуацията е по-особена. В зависимост от това какъв механизъм на идентификация прилага организацията, която ги отпуска, е възможно да се стигне до измама", добави още тя.

В този ред на мисли Десислава Кръстева посъветва гражданите да следят регулярно статуса на активите, имоти, банкови сметки и кредитни задължения.

Тя уточни, че след като в киберпространството изтекоха телефонните номера на 419 млн. потребители на Facebook, все още няма достатъчно информация по случая. 

"Потребителите са от различни държави, но нямаме информация дали има такива от България и колко са те. Става дума за недобра защита на данните от гледна точка на сигурността им при съхранението им в определен облак. Телефонният номер сам по себе си не може да създаде високи рискове, но в комбинация с други данни позволява обаждания за тормоз с цел измама", посочи още Кръстева. "В интернет постепенно изтича все повече и повече информация - съвкупно, тя може да породи повече рискове. Технически специалисти трябва да кажат дали могат да се отнемат профили. За да се верифицира достъп чрез мобилен телефон, в повечето случаи би трябвало да имаме достъп до него".

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.