Бюджетът за здраве за 2020 г. мина експресно през комисии на първо четене

Бюджетът на Националната здравноосигулителна каса (НЗОК) очаквано и без изненади мина експресно през три парламентарни комисии на първо четене. Бюджетът на НЗОК за следващата година бе подкрепен от 12 народни представители от здравната комисия - против гласуваха 8 от членовете на комисията. "За" бюджета на НЗОК за 2020 г. от Комисията по бюджет и финанси гласуваха 13 народни представители, "против" - 7, без "въздържали се", с което той бе приет на първо четене.

Очаквано критиките бяха насочени към липсата на заложени реформи, към старите дефекти в разпределението на парите по отделни пера, високите доплащания, неефективните системи и пр.

Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз заявиха принципна подкрепа за здравния бюджет и накратко откроиха забележките си с резерви до второ четене на бюджета.

От Сдружението на общопрактикуващите лекари определиха бюджета като палиативен и поддържащ жизнени функции, не и креативен. 

Работодателските организации, представени от АИКБ и БТПП, не дадоха подкрепа заради липсата на реформи, липсата на мерки за контрол на разходите, както и липсата на напредък за електронното здравеопазване.

От КНСБ посочиха, че търговската логика не носи добрини в здравния сектор и също не дадоха подкрепа.

По-сериозни критики бюджетът за здраве получи от народните представители.

От Обединени патриоти и Воля дадоха подкрепа с уговорките за доуточнения до второ четене. Очаквано ГЕРБ подкреиха рамката.

От БСП не подкрепят бюджета за здраве за следващата година, стана ясно от изказването на депутата от левицата Георги Михайлов. Той открои, че средствата са увеличени, но все пак бюджетът остава много нисък по всички параметри спрямо повечето държави от ЕС. Михайлов очерта редица парадокси, които отново се прехвърлят за следващата година. Най-вече фактът, че половината от парите отиват за болници при 30% средно за ЕС.

Пороци има и в разходите за лекарства, посочи той. И уточни, че неприемливо малко са парите за редки заболявания. Има срив в бюджета и за иновативните лекарства с експретиза. С над 50% са намалени парите за лечение в чужбина, въпреки че нарастват молбите за лечение в чужбина.

„Бюджетът затвърждава едно статукво, нищо не се е променило. Тъжно е че 5 млрд. лева е публичният ресурс за здраве и още толкова са личните плащания, тоест това не се променя и с този бюджет няма да бъде решено“, обобщи Михайлов.

Народният представител Нигяр Джафер остро разкритикува бюджета, посочвайки, че устойчивост и предвидимост липсва за поредна година. Всяка година се гласуват с около 400 млн. лева повече в бюджета на Здравната каса, но какво от това, попита тя. По думите на Джафер отново се вижда бюджет със стари, затлачени проблеми.

„Имаме устойчивост на ниското заплащане на медицинските специалисти, устойчивост на огромното доплащане от пациентите, устойчивост в липсата на перспектива за общинските болници, устойчивост на неразплатените надлимитни дейности на болниците“, посочи Джафер. Тя допълни, че в същото време „отново устойчиво повишаваме парите за болници и лекарства, тоест ще имаме повече от същото“. Тя определи бюджетът на НЗОК като бюджет на отдалечаващата се реформа, на временното спокойствие и бюджет да се правим, че няма проблеми в системата, а теса толкова изкристализирали, че няма как да се говори за устойчивост.

"Има устойчиво повишаване на средствата в бюджета на НЗОК за 2020 година", обяви Лъчезар Иванов от ГЕРБ, подчертавайки, че това е важно предимство на бюджета и призова депутатите да не се забравя от каква позиция е тръгнала държавата и какъв е бил БВП.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев предстваи макрорамката на бюджета на НЗОК пред народните представители, като заяви, че приоритети в бюджета са подобряване на диагностиката, качеството и достъпа до комплексно лечение и засилване на ролята на профилактиката.

Бюджетът на Националната здравноосигулителна каса (НЗОК) за следващата година, одобрен от правителството, предвижда 4,7 млрд. лева приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4,6 млрд. лева, от които 3,1 млрд.  лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1,5 млд. лв. са трансфери за здравно осигуряване. 

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е 2,85 млрд. лв за медицински дейности. За първична извънболнична медицинска помощ  са определени 244 млн. лв. За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 264,7 млн. лв. А за  медико-диагностична дейност са предвидени 94,3 млн. лв.

За  болнична медицинска помощ  са заложени 2,247 млрд. лв. За дентални дейности са отпуснати 179,8 млн. лв. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1,2 млн. лв. В това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 677, 3 млн. лв.

Общият бюджет за лекарства възлиза на 1,24 млрд. лева или ръст от 126 млн. лева. Лекарствени продукти, назначени с протокол, за който се извършва експертиза, е заложено 365,1 млн. лв. За лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги сумата е 466,6 млн. лв. За лекарствени продукти по списък за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания, коагулопатии и други редки заболявания са определени 99, 9 млн. лв. Медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 110 млн. лв.