“Държавна петролна компания“ – тихото признание, че проблем има

Идеята за създаването на „Държавна петролна компания“, която да изгради мрежа от бензиностанции в страната, хвана всички неподготвени. Ясно е, че държавата е склонна да помпа мега структури – само преди дни бяха преведени 1 млрд. лв. на „Български ВиК холдинг“, но това поне е сфера, която и към момента е доминирана от публични компании. Завръщането на държавата в изцяло частен сектор е нов етап от държавния капитализъм, който вече не просто прахосва пари, а иска да хване юздите на икономиката, пише Петър Ганев от Институт за пазарна икономика.

Традиционно у нас има два казуса с горивата. Единият е в контрабандата, а другият в конкуренцията и цените. С години се бяга и от двете теми. Видима е например разликата в третирането на двете основни акцизни стоки в страната – цигари и горива. Контролът върху цигарите е тотален. Събират се празни опаковки в цялата страна и се изчислява размерът на нелегалния пазар на всеки три месеца, полицаи и митничари стоят по фабриките и преглеждат всеки камион, въведе се точна „трак енд трейс” система, която следи всяка една кутия цигари в пътя и от фабриката, през търговците и крайния потребител. 

А при горивата? Отговорът обикновено е „камери ще следят всеки литър гориво”. Не е лошо да има видеонаблюдение, но борбата с контрабандата става с измервателни уреди и постоянен физически контрол. В тази посока бяха промените отпреди две седмици, които задължиха „Лукойл” да лицензира като отделни данъчни складове шестте си бази по протежението на продуктопровода между Бургас и София и да има отделни измервателни уреди за всеки от тях. Същият продуктопровод, чийто лиценз беше временно отнет през 2013 г. от Ваньо Танов. Докато постепенно се затяга контролът на горивата обаче, държавата тръгна по неразбираем начин да решава втория казус – конкуренцията и цените на горивата.

Публично обявените мотиви за създаване „Държавна петролна компания“, която да оперира данъчни складове и бензиностанции, в прав текст признават, че проблем с конкуренцията на пазара на горива има и държавата е в невъзможност да осигури нормалното му функциониране. Не се установява картел, не се налагат санкции, нито се търсят нормативни решения за отваряне на достъпа до данъчните складове. Държавата просто влиза на пазара по най-дърварския начин, като се опитва да донесе конкуренция, чрез присъствието си. В това е и парадоксът – да чакаме държавния капитализъм да осигури повече избор и свобода за потребителите.

По думите на финансовия министър темата за държавните бензиностанции е вторична в предложените законови промени. Тази „вторична” тема обаче предвижда огромно усилие на държавата в следващите 1-2 години, което ще струва по консервативни оценки минимум 100 млн. лв. Ако идеята на държавата е да прави много големи и излъскани бензиностанции, тогава разходите биха били чувствително по-високи. Дори и ресурсът да не бъде предоставен директно от бюджета, това не променя факта, че зад подобно усилие стои публичен ресурс и неговото прахосване е чиста загуба за данъкоплатците. 

Проблемът в тази идея обаче не е само в разходите за изграждането на държавните бензиностанции. По-големият проблем ще дойде, когато държавният капитализъм се развихри с тяхното управление. Малко ли примери имаме в момента за „успехите” на държавното предприемачество? При това говорим за сфера, която има директен и всекидневен контакт с крайния клиент – държавата неизменно губи всяко едно съревнование в подобни сфери. Лоша услуга, злоупотреби и трупане на дългове са неизбежни.