БСК: Мярката 60/40 не успя да спре възхода на безработицата

Породената от COVID-19 ситуация сложи край на рекордните постижения на пазара на труда в България през последните няколко години. Някои тенденции на трудовия пазар вече са в ход, а коронакризата ще доведе до сериозни промени в отношенията между работодатели и наети лица. Необходим е цялостен нов прочит на Кодекса на труда, който да отговаря на изискванията и на работодателите и на работещите в 21-ви век. Това са част от изводите, споделени от председателя на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев по време на виртуална HR конференция на тема "Re:Start HR", организирана от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

Радев участва в дискусионния панел „Анализ на пазара на труда – моментно състояние и прогнози“, съобщават от БСК.

Мярката 60/40 не спря ръста на безработицата

Мярката 60/40, чиято цел беше за запазване на работни места, не беше ключова за възпиране на ръста на безработицата, смята Радосвет Радев. Към началото на месец юни по мярката 60/40 са подадени общо 15 286 заявления за 259 256 работници и служители. Изплатените средства са 73 милиона лева (при предвидени за мярката около 1 млрд. лв.) за близо 11 000 работодатели (около 3%) и за запазване на над 170 000 работни места (при общо 2 250 000 работни места). 

Още през март анкета на БСК сред предприятията в страната показа, че от предложената мярка възнамеряват да се възползват едва 8% от работодателите. По-късно този процент отчете и анкета на НСИ. От данните на националната статистика става ясно, че 18,5% от предприятията са предприели освобождаване или съкращаване на наети лица. Това е доказателство, че мярката не е добре работеща. Работодателите по-скоро се лишават от персонал, отколкото да се възползват от нея, отчитат от камарата.

Председателят на камарата посочи, че въпреки големия брой на новорегистрирани безработни в периода 13 март – 22 май (137 хил., от които 88 хил. пряко засегнати от кризата с COVID-19), броят на безработните е по-малък от първоначалните очаквания, които бяха за над 200 хил.

Наблюденията на БСК са, че съкращенията са нещо, към което работодателите прибягват само в краен случай. За да съхранят работните места на своите служители, те опитват да запазят заетостта чрез намалено работно време, намаляване на заплатите, спиране на допълнителните възнаграждения и ползване на платен и неплатен годишен отпуск.

Сериозен спад на заетостта

От представените данни по време на конференцията стана ясно че най-голямо е намалението на заетите в секторите: търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (общо 31,2 хил. д.), добивна и преработваща промишленост, енергетикаа, ВиК, рециклиране (-22,5 хил. д.), селско, горско и рибно стопанство (-19,6 хил. д.). Секторите, в които се наблюдава увеличение на заетите, са: държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа (12,8 хил. д.), далекосъобщения (6,9 хил. д.), строителство (3,6 хил. д.), култура, спорт и развлечения (3 хил. д.), финансови и застрахователни дейности (1,5 хил. д.), операции с недвижими имоти (0,7 хил. д.).

През март 2020 г. спрямо същия месец на предходната година наетите лица общо в икономиката са намалели с 54 000 души, като най-голямо е намалението в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ (25 000 души) и в преработващата промишленост (21 000 души). В държавната администрация работят 91 души по-малко, въпреки че по последна информация от кабинета на вицепремиерът Томислав Дончев е в ход обсъждане на мерки в насока съкращавания в държавната администрация в рамките на правителството.

Радосвет Радев посочи като пример к.к. Албена, където по същото време на 2019 г. заетите са били 1350, а към днешна дата са едва 342. По-малкият брой на заетите се дължи и на по-малкото туристи. “В момента в курорта има 1700 туристи, а през миналата година в същия този период са били 9 600, за 2019 г. имахме регистрирани 1 670 000 нощувки, сега оптимистичните очаквания са за не повече от половин милион”, каза Радосвет Радев, който е председател на БД на „Албена“ АД.

Кризата ще промени отношенията работодатели - наети

Според председателя на БСК все още е трудно да се направи пълна картина на пазара на труда, тъй като не са налични статистически данни за месеците април и май, а и тепърва се очаква ефектът на доминото върху секторите, които не бяха пряко засегнати от кризата, а са пострадали по линията на междусекторните връзки и поради нарушените вериги на доставки. 

Влияние върху общото състояние на икономиката (оттам и върху пазара на труда) ще има и във връзка с намаленото потребление, посочи още Радосвет Радев.

Въпреки липсата на информация, председателят на БСК бе категоричен, че кризата ще доведе до сериозни промени в отношенията между работодатели и наети лица. Според Радосвет Радев при съществуващата несигурност на доставките може да се стигне до увеличаване на броя на временните договори - търсене на временна заетост и увеличаване на търсенето на краткотрайна заетост, осен това вече няма да се налага внос на работна сила от трети страни, а ще може да се ползват вътрешните ресурси от Бюрата по труда.

Някои тенденции на пазара на труда вече са в ход, каза още Радев, и посочи по-широкото прилагане на гъвкави форми на заетост (работа от разстояние и др.), както и случайната работа, която се договаря на дигиталния пазар, т.нар. гиг икономика. Според него кризата ще промени отношението към работния процес и ще накара компаниите и служителите да създават все по-беозпасни условия за труд.

„Въпреки временния ръст на безработицата, проблемът с липсата на човешки ресурси стои с пълна сила, особено с оглед на демографските процеси. Затова е важно да се мисли за по-широко прилагане на мултигенерационния подход за управление на поколенческите различия на работното място и удължаване на трудовия живот“, сподели още Радосвет Радев.

В тази връзка председателят на БСК подчерта необходимостта от цялостен нов прочит на Кодекса на труда и сега действащият от 1987 г. да бъде заменен от нов, който да отговаря на изискванията и на работодателите и на работещите в 21-ви век.

Състояниео на основните сектори на икономиката

Туризъм

През април 2020 г., на годишна база, общият брой на функциониралите през периода места за настаняване намалява със 75,3%, а броят на леглата в тях - с 81,9%.

Общият брой на нощувките през април 2020 г. е 49,5 хил., или с 94,9% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (с 98,5%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2020 г. намалява с 96,3% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 16.5 хиляди. Регистриран е срив, както при чуждите граждани - с 98,2%, така и при българските - с 95,2%.

Новорегистрираните безработни в сектора са 29.7 хил. и са малко над 16% от всички заети в него.

Промишлено производство

През април 2020 г. индексът на промишленото производство намалява с 11,4% спрямо март 2020 г., като е регистрирано намаление в преработващата промишленост - с 13,2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,6%, и в добивната промишленост - с 5.8%. Увеличение е регистрирано при: производството на тютюневи изделия - с 6,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3,8%.

Спрямо същия месец на предходната година намалението е с 15,7%, като е отчетен спад в преработващата промишленост - с 18,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,9%, а ръст - в добивната промишленост - с 9.3%, и в производството на лекарствени вещества и продукти - с 19,3%.

Работа са загубили 18,7 хил. наети в промишлеността, което е около 3% от наетите в сектора.

Търговия

С 19,6% намаляват оборотите в търговията през април 2020 г. спрямо същия месец на 2019 г., като най-голям е спадът на продажбите в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт - с 63,6%. При търговията на дребно спадът е с 22,7%, а при търговията на едро - с 13,8%. Дейността на супермаркетите не беше прекъсната, а онлайн търговията дори изпитваше недостиг на работници в хода на кризата, затова загубата на 16.2 хил. заети в сектора най-вероятно идва от малките магазини и откритите пазари.

Транспорт

5,5 млн. тона товари по-малко  са превозени през Q1-2020 г. спрямо  същото тримесечие на 2019 г., като  вътрешните превози са намалели  с 6,5 млн. тона, а международните отбелязват  ръст с 1 млн. тона. Заедно с това, през Q1-2020 г. международните превози  без товар са нараснали с 11,5 млн. км. спрямо Q1-2019 г.

Новите безработни в транспорта са 4.3 хил., което отразява рязкото свиване най-вече на пътническия транспорт в хода на кризата. Тук възстановяването е свързано предимно с очакванията за състоянието на туризма, които на този етап не са особено оптимистични.

Строителство

Въпреки че строителството до голяма степен продължи да работи в хода на кризата по линия на довършване на вече започнатите обекти и там са загубени над 3 хил. работни места. За разлика от повечето сектори, тук вероятно свиването на заетостта ще продължи и през следващите месеци заради очакваното намаляване на търсенето на нови жилища и офис площи, прогнозират от БСК.