Президентът наложи вето върху част от Закона за подземните богатства

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание промени в Закона за подземните богатства, приети от депутатите на 22 юли.

 В мотивите си той изразява несъгласие с отделни текстове, свързани с концесиите за добив на подземни богатства, като използване на ресурси на трети лица, разширяване на правата на концесионерите, удължаване на срока на концесията и създаване на рискове за околната среда и здравето на хората.

Откакто е на поста, президентът наложи вето над 20 пъти. Последното такова беше върху паралелната служба за охрана, която ще бъде създадена в Министерството на вътрешните работи, но беше отхвърлено от парламента в началото на юли.

В мотивите се напомня, че подземните богатства са изключителна държавна собственост, ресурс, който трябва да се използва с грижа за околната среда. Радев е убеден, че те трябва да се използват в интерес на гражданите и обществото и да привличат инвестиции в страната.

Президентът е убеден, че подземните богатства трябва да се управляват ефективно и да не се допуска умишлено блокиране на отделни находища, затова е загрижен, че част от разпоредбите на приетия закон се отклоняват от тази цел.

В мотивите за наложеното вето се посочва, че според гласуваните промени от депутатите в Закона за подземните богатства се дава възможност на кандидата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив, да доказва финансови, технически и професионални възможности като „използва ресурсите на трето лице“. Но то не е задължено да отговаря солидарно с кандидата, каквито са изискванията на Закона за концесиите.

Използването на капацитета на трето лице трябва да е съчетано с гаранции, че за целия срок на договора кандидатът ще разполага с необходимите ресурси, пише в мотивите на наложеното вето от Румен Радев. В тях се напомня, че това се налага и от европейска директива за договори за концесия, което се прилага и при концесии за строителство и за услуги.

Няма основание такава гаранция да не се предвижда в концесиите за добив на подземни богатства, е друг аргумент на президента при налагането на вето.

В отказа му да подпише закона се посочва, че има разминаване в изискването кандидатът за концесия да осигури финансов ресурс не по-малко от пет години от влизането в сила на договора, което е несъразмерно със срока на концесията за добив, който е 35 години, без да се отчитат възможностите за неговото продължаване.

Румен Радев връща за ново обсъждане закона, защото в този вид той не дава гаранции, че кандидатите ще отговарят на минималните изисквания за финансови, технически и професионални възможности, необходими за ефективното и безрисково търсене, проучване и добив на подземни богатства.

Президентът не е съгласен и с гласуваните от парламента поправки, свързани с минните отпадъци. Според него законът разширява правата за дейности, които концесията за добив предоставя на концесионера, извън контура на находището. Тези строителни работи при изграждане на инсталации ще са намеса в естествената околна среда и ландшафта, създавайки риск за живота и здравето на хората, предупреждава държавният глава.

„Няма нормативни гаранции, че тези права ще бъдат използвани с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина, без да се надхвърля предоставената концесионна площ. Не са представени мотиви за причините, които налагат приемането на съответните изменения и какво въздействие се очаква да имат“, пише в наложеното вето.

Радев се опасява, че концесиите с прекалено дълъг срок биха могли да доведат до затваряне на пазара и по този начин да възпрепятстват свободното движение на услуги и свободата на установяване. Като аргумент той се позовава на европейска директива, но в българския закон се посочва, че срокът на концесията може да е до 35 години, но с опция да бъде удължен с мотивирано искане на концесионера, направено в определени от закона срок и условия.

Предвидено е, че общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50 години, според новата редакция, но при определени условия и по мотивирано искане на концесионера, срокът на концесията да може да бъде удължен до десет години след изтичането на този срок.

„Основната грижа трябва да бъде насочена към отговорното използване на държавното имущество, с мисъл за идните поколения, която следва да изключи прекомерно дългите срокове на концесиите“, пише в мотивите за наложеното вето.

Румен Радев настоява за нова редакция на закона, която засяга търговската дейност на концесионера, която нанася вреди на националната сигурност, земните недра, околната среда, водите, безопасността на населението и човешкото здраве, увреждане на културни ценности или разрушаване на пътища от републиканската пътна мрежа.

Президентът е категоричен, че така гласуван, законът прехвърля изцяло на държавата риска от настъпването на  неблагоприятни обстоятелства, без да държи сметка, че те могат да се дължат и на дейността на концесионера.