Защо бизнесът у нас изостава в дигитализацията на труда?

Само за година пандемията от коронавирус успя да ускори редица промени на трудовия пазар у нас, включително и в посока на разширяване на възможностите за работа от разстояние. Голяма част от бизнеса превключи на режим дистанционна работа много успешно. За някои сфери – като ИТ, това дори не беше новост. Дистанционната работа, където е възможна, оптимизира процесите чрез гъвкавите схеми на труд. Инвестициите в дигитализация и нова организация на работата се превърнаха в инструменти за конкурентен и устойчив на кризи бизнес.

Оказва се обаче, че бизнесът в България продължава да изостава в дигитализацията на работните процеси заради архаичното трудово законодателство. В условията на пандемия работодателите са разкъсани между цифровизацията на процесите и все още аналоговото трудово законодателство у нас, което има нужда от ревизия и адаптация. Това обясниха специалисти от различни сфери на дейност в рамките на виртуална среща, организирана от MercerMarshBenefits в България.

Според експертите, сред които юристи и специалисти по безопасни условия на труд, е наложителна ревизия на Кодекса на труда в посока промяна на механизмите, които са вменени на работодателя за обмен на документи. Стана ясно, че повечето работодатели у нас вече са изградили собствени фирмени схеми за обмяна на електронни документи, но все пак са длъжни да поддържат документи и на хартия.

Нормативната рамка в сферата на труда има нужда от корекция и адаптиране, за да отговори на новата дигитална реалност. Трудово-правната рамка в момента създава огромни затруднения, обобщиха хората от бизнеса.

Според общата рамка на закона в момента дистанционната работа е напълно законна и се случва на база допълнително споразумение към трудовия договор, обясни Лилия Петкова, Съдружник в Адвокатско дружество „Куюмджиева и Витлиемов“. 

Тя посочи, че изключение от този принцип е направено заради извънредното положение в страната при епидемия, когато беше позволено работодателят едностранно да въведе възможност за работа от разстояние според типа заетост. В друг случай такава възможност може да бъде поискана от служителя.

Допълнителните споразумения са задължителни и са нормален инструмент за уреждане на работа от разстояние, поясни Петър Боюклиев, съдружник в Адвокатско дружество „Йорданова, Ризова и съдружници“. Според сегашната уредба няма пречка да се посочи повече от една локация за реализиране на работа от разстояние, но задължително условие е да се изпълняват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, посочи той.

Като режим работата от разстояние може да позволи различна организация на работните часове, поясни специалистът. Възможни са променливи граници, ненормиран работен ден, допустим е и извънредният труд, който обаче може ида бъде забранен. Юристът препоръча общите въпроси да бъдат уредени във вътрешни фирмени правила, които да бъдат унифицирани.

Работодателят има право да се увери визуално на място дали се спазват здравословни и безопасни условия на труд. Работещите от своя страна са длъжни да определят пространство като работно, да спазват изискванията за здраве и безопасност, допълни д-р Димитър Софиянски, консултант Служба по трудова медицина „Респонса Превент“.

Глобална тенденция е да се търси правната рамка, която да регламентира разширяване на дистанционната работа, тъй като тя все повече набира скорост. Източна Европа като цяло изостава от тези процеси, но вече и тук хибридните форми на работа и дистанционната се разрастват. Това коментира Таня Генова-Барбова, директор Човешки ресурси за Централна и Източна Европа, DXC Technology.

„Бъдещето е в дигитализацията и когато отпаднат задълженията за хартиени документи, това ще е адекватно на практиката и ще позволи трудовите отношения да се случват в електронен вид. Има много необновени законодателно аспекти и това пречи на дигитализацията, която в същото време е бъдещето“, посочи тя.

В момента законодателството у нас не забранява да се работи на повече от едно място като локация, но работодателят е длъжен да оцени риска и да обезпечи безопасните условия на труд, както и сигурността на информацията, която се споделя. Няма уредба за работа от разстояние извън държавата, посочи Албена Йорданова, старши мениджър на отдел „Администриране и работни заплати“, UniCredit Bulbank. 

Всички специалисти са категорични, че нормативната рамка, която регламентира дистанционната работа у нас, трябва да се измени така, че работодателите да бъдат облекчени в отговорността си за безопасно полагане на труд в случай на честа смяна на локациите.