Истинското предизвикателство пред Панамския канал е водата, а не геополитиката

Почти две години след като президентът на САЩ Доналд Тръмп за първи път заплаши да поеме Панамския канал, съоръжението процъфтява. Сътресенията в световната търговия, предизвикани от кризата в Ормузкия проток и несигурността около митата на САЩ, увеличиха търсенето на маршрута, а това повишава приходите и печалбите на канала до рекордни нива.

Трафикът през Панамския канал расте с над 6% до 10 623 преминавания на кораби през 10-те месеца до юли, което подчертава засиленото му значение за световната търговия. Товародоставчиците са готови да платят милиони долари на аукционите, за да си осигурят някой от оскъдните слотове, които позволяват на кораби да преминават през претоварения воден път непланирано.

Изглежда, че Тръмп също е забравил за Панама напоследък, за голямо облекчение на местните жители.

Всъщност най-голямото предизвикателство, надвиснало над канала, няма общо с маниите на стопанина на Белия дом, съперничеството между САЩ и Китай или сигурността на стратегическата му инфраструктура. Това е водата, пише Bloomberg.

През следващите десетилетия изменението на климата и променящите се модели на валежите ще оказват все по-голямо влияние върху традиционния бизнес на канала. Те също така предоставят възможност за емблематичния воден път да се преоткрие от маршрут за кораби в център, където всичко - от товари до енергоносители, може да се движи от запад на изток и обратно чрез различни връзки заради привилегированото местоположение и тясната география на Панама.

Рикаурте Васкес Моралес, технократът, чийто седемгодишен мандат като администратор на канала приключва следващия месец, вижда предизвикателствата пред съоръжението. „Трябва да диверсифицираме начина, по който ще превозваме товари“, коментира той в интервю за агенцията. „Страната трябва да се развива в тази посока, основана на факта, че има канала. Той трябва да бъде пресечна точка за всичко“, добавя той.

Явлението Ел Ниньо заплашва с тежка суша в Централна Америка, дотолкова, че Canal Authority, автономният оператор на водния път, обяви ограничения върху дневните транзитни слотове, считано от септември. Целта е да се спести колкото е възможно повече вода с наближаването на сухия сезон, който обикновено започва през декември.

Валежите в Панама стават по-волатилни. Графика: Bloomberg

Панамците имат пресни спомени от тежката суша през 2023-2024 г., която принуди администрацията на канала да намали ежедневния трафик. Това забави световната търговия и нанесе щети на икономиката на страната.

Това не е еднократен случай. Ако има едно място, където въздействието на климатичните промени може да се проследи в реално време, това е Панама.

Васкес Моралес казва, че последните 25 години са разкрили „ясна тенденция“ към по-ниски валежи, съчетани с по-голяма нестабилност в дъждовните цикли, което прави наличието на вода екзистенциален риск за бъдещето на канала. „За разлика от други канали по света, този канал е ограничен от тези проблеми с дъждовната вода“, казва той. „Водата остава критичният фактор“, добавя той в интервюто.

Въпреки че Панама се радва на изобилие от хидрологични ресурси, комбинацията от човешка консумация и транзит на товари, заедно с новите модели на валежите, оказва влияние. Всеки кораб, който пресича 50-километровия канал, използва около 52 млн. галона, или почти 200 млн. литра, прясна вода, извлечена от изкуствените резервоари на страната. Водата повдига и спуска плавателните съдове през система от шлюзове, преди да се влее в океана.

Езерата обаче трябва да задоволяват и нуждите на местното население от питейна вода. Панама същевременно е сред страните с най-висока консумация на вода на глава от населението в Латинска Америка.

Това създава напрежение между нуждите на човешкото потребление и тези на канала и други бизнеси, което в крайна сметка ще бъде решено чрез инвестиции в инфраструктура, а не чрез геополитика. Панама ще трябва да ускори инвестициите в резервоари и пречиствателни станции за вода, като същевременно въведе мерки за опазване, за да се подготви за бъдеще с по-малко валежи.

Дългосрочният отговор на канала е проектът за язовир Рио Индио на стойност 1,5 млрд. долара. Страната определя проекта като „най-жизнеспособния вариант“ за гарантиране на достъпа до вода за повече от 50% от населението и икономическата активност на Панама, включително експлоатацията на канала, през следващите 50 години.

След като бъде завършено, потенциално около 2031 или 2032 г., съоръжението значително ще увеличи капацитета за съхранение на вода на канала. Това е своеобразна застраховка срещу бъдещи суши.

Властите обаче ще трябва да действат с изключителна предпазливост: социалната цена от преместването на около 500 семейства заради строителството може да бъде висока. Това би бил първият голям проект, който каналът предприема извън своята собственост, и репутацията му сред панамците е заложена на карта.

Във всеки случай Рио Индио ще бъде ключов инструмент за управление на водите, но няма да увеличи валежите над Панама. Това обяснява защо Васкес настоява и за други мерки за диверсификация, включително енергиен коридор с тръбопровод, който би позволил на горивата и петрола да се придвижват от бряг до бряг, като освобождават капацитет на плавателните съдове.

Администрацията на канала също така напредва с плановете си за два нови терминала за претоварване на контейнери, Corozal на Тихия океан и Telfers на Атлантическия океан. Тя работи и за разширяване на сухопътен коридор за контейнери, които да прекосяват провлака.

Тези проекти са в основата на по-широк план за трансформация, който би могъл да направи канала по-малко зависим от корабите и от валежите. Васкес казва, че те биха могли да увеличат приходите на администрацията до около 10 млрд. долара до 2032 или 2033 г. от почти 6 млрд. долара за миналата година.

Каналът е изключително печеливш и ориентиран към клиентите бизнес, с марж на печалба от около 65%. Васкес, бивш министър на икономиката и финансите и икономист по образование, има обаче важно предупреждение: числата не отчитат стойността на водата, която съоръжението консумира. Като се вземат предвид тези имплицитни разходи, според неговите оценки, маржът би паднал до 38-40%.

Тази рентабилност се превръща в по-големи годишни трансфери към панамската държава, както се изисква от закона. След разширяването, включващо трети комплект шлюзове през 2016 г., годишният принос на канала към националната хазна се е утроил, а целта му е да осигури рекордните 3,2 млрд. долара през фискалната 2026 г.

Това дава основание да се смята, че стратегията за диверсификация, разработвана с години, би могла да продължи да подкрепя икономиката на страната в дългосрочен план или, както администраторът го формулира, да се възползва от географското положение на Панама, „така че да покаже истинската си стойност“.

Панамският канал генерира повече средства за хазната. Графика: Bloomberg

В последните си дни като администратор Васкес отива по-далеч, като твърди, че каналът трябва да контролира и спорните пристанищни терминали Балбоа и Кристобал, които се намират на двата входа на водния път. Терминалите са в центъра на ожесточена съдебна битка, след като Върховният съд на Панама през януари анулира договорите за експлоатация на Panama Ports Company, дъщерно дружество на CK Hutchison Holdings Ltd. Базираната в Хонконг компания сега търси над 1,5 млрд. долара от Панама в международен арбитраж.

Според Васкес терминалите исторически са били част от собствеността на канала и правителството трябва да продаде своя дял в тях на ACP, която след това би могла да избере техните оператори. „Кристобал и Балбоа и всичко във водите на канала трябва да се управлява от канала“, казва той. „Това е важно, защото който има някаква степен на контрол върху терминалите, може да повлияе на обема на трафика през канала“, добавя той.

Той също така подчертава необходимостта от последователност и прозрачност в отношенията с различните заинтересовани страни. Възобновяващият се натиск от страна на великите сили подчертава стойността на договора за неутралитет на канала, който изисква водният път да остане отворен за плавателни съдове на всички държави без дискриминация във времена на мир и война.

„Неутралността е основната гаранция, която тази страна има, и човек трябва да знае как да се справи с нея, как да я разбере. Винаги ще има натиск“, казва той. „Последователността в прилагането на неутралитета е от решаващо значение“, добавя той.

Пова може би е по-големият урок от мандата на Васкес – че стратегическото предимство на Панама зависи именно от справедливото отношение към всички. В това отношение тя не може да контролира климата повече от геополитиката, но може да контролира реакциите си и на двете.