„Делойт“: COVID-19 ще има болезнен отпечатък върху банковите резултати в ЦИЕ

Истинското отражение на пандемията върху банковия сектор ще може да се види най-ясно от финансовите данни за 2020 г., но няма съмнение, че COVID-19 ще има болезнен отпечатък върху банковите резултати в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това се посочва в проучване на „Делойт Централна Европа“ за сливанията и придобивания в банковия сектор в ЦИЕ. Според одиторската компания 2020 г. се различава значително от предишните две, тъй като тогава има добре работещ банков сектор в региона с положителна перспектива, подхранван от силни икономически резултати, докато сега банките са изправени пред огромни предизвикателства, породени от глобалната пандемия.

От „Делойт“ отбелязват, че коронакризата завари банковия сектор в ЦИЕ в стабилно състояние. Средната капиталова адекватност е 20% през 2019 г., показателите за необслужвани кредити са относително ниски, a средната възвръщаемост на капитала е 12,7%. В момента обаче тези цифри значително се влошават поради продължаващите турбуленции, които създават сериозни предизвикателства пред банковите ръководства и техните акционери, пише в доклада към проучването. 

През 2019 г. проучването на „Делойт“ прогнозира, че очакваният икономически спад може да окаже по-голям натиск върху по-малко ефективните банки. През 2020 г. обаче не се наблюдава икономически спад, а масивна рецесия и глобална криза. На фона на такива лоши условия, които тежат много върху рентабилността на банките и капиталовите им позиции, по-малките и по-малко солидни играчи може да не успеят да се справят сами с предизвикателствата, коментират от одиторската компания. Устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната ефективност ще станат още по-жизненоважни, когато по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до селективно придобиване на други отслабени банки, пише в доклада. 

Сред основните изводи в него е, че банките от ЦИЕ влизат в кризата с със силна капиталова позиция. Коефициентът на капиталова адекватност остава стабилен на средно ниво от 20% през 2019 г., увеличавайки се с 0,2% пункта в сравнение с 2018 г.

Средната рентабилност за региона на ЦИЕ е стабилна през 2019 г., тъй като индексът за възвращаемост на капитала възлиза на 12,7%, а този за възвращаемост на активите на 1,5%. Докато в по-голямата част от анализираните страни коефициентите на рентабилност остават на същото ниво или леко намаляват, екстремно високата възвращаемост на капитала от 33,5%, отчетена в Украйна, повишава средната стойност. Тези високи нива на рентабилност не се очаква да се запазят, тъй като COVID-19 ще окаже сериозен натиск върху тях, отбелязват от „Делойт“.

От компанията подчертават, че почти 60% от общите активи на банковия сектор се държат от 15 банкови групи в региона. По отношение на активите най-голямата банкова група в региона все още е Erste Group (8,7% пазарен дял в 8 държави), следвана от KBC Group (7,8% пазарен дял в 4 държави) и UniCredit Group (6,5% пазарен дял в 9 държави). Унгарската OTP Group отбелязва най-висок ръст на банковите активи в ЦИЕ поради експанзивната си стратегия за сливания и придобивания през последните години, уточняват от „Делойт“.

Според доклада средният общ коефициент на необслужваните кредити за региона на ЦИЕ е 7,2% през 2019 г., което е с 0,75% пункта по-ниско от този през 2018 г.

Сливания и придобивания на банковия пазар в България

Българският банков сектор отбелязва силен растеж след кризата от 2008 г. по отношение на общите активи, посочват от „Делойт“. Основният двигател на разширяването през 2019 г. е нарастващият доход на хората, който стимулира търсенето на банкови продукти. Въвеждането на новата международна финансова отчетност по МСФО 9 през 2018 г. води до повишени общи нива на провизии, което потенциално би могло да стимулира продажбите на необслужвани кредити и така да доведе до допълнително подобряване на качеството на активите в сектора.

По отношение на качеството на активите също се наблюдава подобряваща се тенденция. Въпреки че съотношенията на необслужваните кредити са все още относително високи в сравнение с други страни от ЦИЕ, те непрекъснато намаляват през последните четири години, като възлизат на 5,3% за ритейл и 6,8% за корпоративния сегмент към края на 2019 г.

Проучването отбелязва, че банковият сектор у нас е доминиран от големи дъщерни дружества на европейски банкови групи, притежаващи по-голямата част от общите активи. В резултат на излизането на „Банка Пиреос" от пазара, а също като се има предвид поглъщането на Société General Expressbank от „Банка ДСК" банковият сектор в България става все по-концентриран в съответствие със стратегията на регулатора за намаляване на броя на банкови лицензи и подобряване на капиталовата база. Към края на 2019 първите 5 банки притежават 61,6% от общите активи.

„Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. В този смисъл консолидацията е път това да се случи, така че тя ще продължи (макар и с по-бавни темпове) през следващите години“ – подчертава Силвия Пенева – управляващ съдружник на „Делойт България", цитирана в прессъобщение от компанията.

От 2015 г. до момента има 6 основни трансакции на българския банков пазар. От третото тримесечие на 2019 до момента няма нови сделки по сливания и придобивания, но допълнителна консолидация в сектора се очаква, тъй като концентрацията на българския банков пазар е относително ниска.