Здравната каса ще плаща за последващо лечение на COVID

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще плаща за последващо лечение на COVID-19. Пациентите с пост-COVID синдром ще могат да се долекуват по нова клинична пътека за рехабилитация след коронавирус, която здравното министерство разработи съвместно с болниците по рехабилитация.

В тази връзка Министерството на здравеопазването предлага за обществено обсъждане промени в наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, свързани с възможността за провеждане на специализирани и високоспециализирани имунологични изследвания за диагностика на първични имунни дефицити, както и на възможности за провеждане на физикална терапия, рехабилитация и грижи за пациенти след проведено активно болнично лечение на COVID-19.

Регламентират се и възможностите за осъществяване на малки хирургични интервенции с насоченост към труднозаздравяващи рани, настъпили в резултат на нарушена трофика на кожата и подкожната тъкан вследствие на промени в периферните съдове (каквито са и промените при възпаление на кръвоносните съдове - т.нар. васкулит при коронавирусна инфекция). 

Необходимо е незабавно въвеждане на ясно определени правила за извършването на изследвания и точна диагностика на първичните имунодефицитни състояния. Това налага нормативна промяна, с която да се създаде възможност за качествена диагностика на първични имунни дефицити, като за целта се предлага създаване на нова амбулаторна процедура „Диагностика на първични имунни дефицити“, обяснява се в мотивите на здравния министър.

Вече има научни данни, че коронавирусната инфекция, засягайки органите и системите в човешкия организъм, предизвиква и остатъчни физически и психически последици за по-дълъг период от време. Регистрирано е, че симптоматиката след прекаран COVID-19 се владее предимно от страна на дихателната система, сърдечно-съдовата система, нервната система, обмяната на веществата, което вероятно е последица от въздействието на вируса в тъканите на различни органи. Остатъчната соматична и функционална симптоматика и параметрите на промените в периода след боледуване все още са в процес на регистриране и изясняване.

За пациенти с налични остатъчни проблеми за здравето непосредствено след проведено активно лечение от COVID-19, с уточнена диагноза и стабилизирано соматично и неврологично състояние, при които не е необходимо активно лечение на основното заболяване, усложненията и придружаващите заболявания, е доказана необходимостта от провеждането и на физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи с цел стабилизиране на постигнатия ефект от болничното лечение. Тъй като на настоящия етап в пакета от дейности на НЗОК не е предвидена възможност за провеждането им, се предлага създаване на нова клинична пътека „Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение от COVID-19“. Доказано е, че рехабилитацията и специализираните грижи за пациентите с налични остатъчни проблеми за здравето след активно болнично лечение от COVID-19 са най-ефективни в тримесечния период, непосредствено след провеждането му, когато се стабилизира постигнатия ефект от болничното активно лечение, а човешкият организъм възстановява пълната си функционалност, обяснява се в мотивите към промените.

Целта на предложените промени е да се даде възможност за пациентите с първични имунни дефицити да получат адекватна и навременна диагностика, както и възможност за пациентите с остатъчни здравословни проблеми след проведено активно лечение по повод на заболяването COVID-19 за физикална терапия, рехабилитационни процедури и специализирани грижи.

Като резултат от въвеждането на нова клинична пътека „Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение от COVID-19“ се очаква предоставянето на допълнителна възможност за лечение с цел стабилизиране на състоянието при пациенти, при които е проведено активно болнично лечение по повод COVID-19. За пациентите с остатъчни здравословни проблеми след COVID-19 новата клинична пътека дава възможност за физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи, които не могат да бъдат осъществени в рамките на утвърдения към момента пакет от дейности на НЗОК.

Поради големия брой преболедували COVID-19, провели болнично активно лечение (част от които с хоспитализация с продължителност над 20 дни), и при които лекуващите и проследяващи лекари са регистрирали остатъчни проблеми за здравето, с проекта се предвижда тези дейности да се изпълняват непосредствено след активното лечение в срок, в който предприемането на рехабилитационни мероприятия и полагането на специализирани грижи за пациентите имат най-голяма ефективност за затвърждаване на ефекта от продължителното болнично лечение и в най-голяма степен водят до максимално възстановяване на функциите на засегнатите органи и системи.

Финансовите средства за прилагането на наредбата са в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната календарна година.