600 хил. българи са имали затруднения в лечението заради пандемията

Пандемията от COVID-19 показва, че има сериозна необходимост от здравни грижи за заболявания, различни от коронавирусната инфекция, показва национално представително допитване. То е проведено в периода 5-10 март 2021 г., преди въвеждането на последните ограничителни мерки (22 март), от изследователски център „Тренд“ сред 1004 пълнолетни българи по поръчка на Националната пациентска организация.

Всеки трети българин е посочил, че е имал необходимост от здравни грижи в условията на пандемията, които не са свързани с COVID-19, като най-голям дял от тях е на хората на възраст над 60 години.

12% от сънародниците ни са срещнали проблем с провеждане на лечението си поради ограничителните мерки за овладяване на пандемията. Като се има предвид, че 1% от извадката отговаря на 55 хил. души, то може да се направи извод, че повече от половин милион българи (над 600 хил. българи) са имали затруднения. Възрастните в най-голяма степен са имали такъв проблем.

9% от участниците в проучването са имали нужда от здравна грижа, свързана със заболяване, предизвикано от COVID-19, показва проучването. Най-висок дял на потърсилите здравна грижа, свързана с COVID-19, имат българите на възраст между 40 и 60 години. 3% от нуждаещите се от медицинска грижа са декларирали, че са имали нужда от медицинска грижа и за съпътстващите им заболявания. 

67% от деклариралите, че са боледували от COVID-19, не са имали нужда от болнична помощ, a 27 на сто са се лекували в здравно заведение. 69% от тези, които са боледували от COVID-19, но не са имали нужда от болнична помощ, оценяват като адекватно лечението, което са получили от личния лекар. 9% не оценяват положително лечението, което им е било назначено от общопрактикуващият лекар. 68% от българите, стигнали до болница, твърдят, че са получили адекватна здравна грижа, а 28% посочват, че не са получили достатъчно грижи.

Повече от половината от българите (59%) одобряват в различна степен въведените здравни мерки за справяне с пандемията. Всеки четвърти има по-скоро отрицателно отношение към мерките, а 6% ги оценяват изцяло отрицателно. Прави впечатление, че хората на възраст 18-29 г. в по-голям дял оценяват по-скоро положително мерките (49%), за сметка на българите над 70 години.

Данните от допитването показват още, че всеки осми е срещнал проблем при посещение на общопрактикуващ лекар по време на пандемията, а всеки десети е имал проблем с комуникацията с него. 

Изследването отчита, че 1 на 15 софиянци са имали затруднения при посещение на болнично заведение, а в областните градове – на всеки 12. Всеки трети българин (33%) обаче посочва, че не е имал затруднения в това да посети лекар специалист. В София 11% са имали трудности с посещение на специалист, а в областните градове – 13%.

От българите, на които им се е налагало да потърсят спешна медицинска помощ по време на пандемията, само 3% споделят, че са срещнали проблеми. 6 на сто от българите обаче са имали проблем да продължат лечението на хроничното си заболяване. Най-висок дял на имащи проблем да лекуват свое хронично заболяване очаквано имат хората на възраст над 70 години.

35% от българите продължават да имат притеснения да посещават болнично заведения заради пандемията. С нарастване на възрастта нараства и делът на посочилите, че изпитват тревога да постъпят в болница. Това може да се дължи на факта, че възрастните хора са най-уязвимата група на заболели от коронавирус.

45% от българите обаче нямат страхове, свързани с COVID-19, при посещение на болнични заведения. Данните показват, че най-малко тревоги за посещения в болнични заведения има сред младите (18-29 г. – 54%).

За всеки втори българин въведените мерки за справяне с пандемията от COVID-19 в болничните заведения е пречка за достъпа до лечение на другата патология, а 29% на сто не смятат, че въведените мерки в болниците са причина за ограничаване на достъпа до здравни грижи в тях.

*Проучването е реализирано в рамките на проекта „Пациентският отговор срещу COVID-19“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основна цел на проекта е посредством проучвания, изследвания и активно пациентско участие Националната пациентска организация да подобри гражданското и пациентското включване в политиката срещу COVID-19.