Стоян Панчев: Реалният размер на инфлацията е подценен

Последните данни на националната статистика отчетоха повишение на производствените цени през август с близо 18% на годишна база и с 3% на месечна – данни, които потвърждават засилващите се притеснения за нарастваща инфлация през следващите месеци.

Според Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) източникът на инфлацията е „до голяма степен вносен“.

„За мен големият източник на тази инфлация е печатането на пари от Европейската централна банка през 2020 г., тази реакция срещу кризата, която слушахме тогава. Нямаше как, когато се създаде такова голямо количество нови пари, а ние го помним това от 1997 г. в много по-големи мащаби, да не доведе до скок на цените. Това е аксиома в икономическата теория“, отбеляза икономистът пред БНР. Дали поскъпването ще продължи, зависи дали централните банкери ще спрат с този тип политики, допълни той. 

Панчев очаква поне до края на годината да има „забързано увеличение на цените“, или около 4-4,5 на сто до края на годината.

Икономистът посочи, че индексът за потребителските цени, използван от Националния статистически институт, подценява реалния размер на инфлацията, особено за по-бедните, които има друга потребителска кошница. „Реалната инфлация, ако я измерваме с един по-адекватен индекс, е някъде двойна на тази, която ни казва НСИ, особено ако сте човек, който потребява такъв тип стоки, които са скочили повече – енергия, определени храни.“

За икономиста „големият български елемент, който се добавя, идва от енергетиката, която не функционира добре и изкуствено покачва цената на енергията, която расте в цяла Европа“. 

Със сигурност не трябва да се прави регулация на цените. Ефектът от това ще е тези стоки, на които поставяме „таван“ на цените, да изчезнат от рафтовете. Това винаги се случва, когато стигнем до контрол на цените. Това коментира Панчев

Малко се прекалява с някои помощи за бизнеса, отчита икономистът. По думите му мерки от типа на 60/40 и 80/20 трябва да бъдат прекратени, защото няма добър аргумент за продължаването им. Те бяха въведени, за да се справят с икономическите последици от пандемичната криза, а вече няма такива, коментира икономистът. Няма и силни аргументи за големи и резки затваряния на бизнеса, смята още Панчев. Той препоръча мерки като намаляване на данъци, на административна тежест и други, които не включват големи субсидии.

Във връзка с по-високите банкови такси икономистът посочи, че банките са поставени в сложна ситуация заради агресивната лихвена политика на ЕЦБ. Той отчете, че хората изтеглят парите си от банките и ги влагат в нещо друго – например имотите като традиционен актив за българите в ситуация на инфлация. Все по-популярни стават инвестициите в акции, дори криптовалути. Това е естествен процес, коментира Панчев.