Как се трансформира икономиката при ускорения растеж след пандемията?

Очаква ни фундаментално преустройство на икономиката след пандемията, при което в България дигиталният сектор ще измести преработвателния по принос към заплатите в страната. Това коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика на десетото издание на конференцията Investor Finance Forum, организирана от Investor.bg.

Алесиа Берарди, ръководител макроикономически и стратегически проучвания в Amundi, обобщи тенденциите в глобалната и европейската икономика след сривовете заради COVID-пандемията по време на дискусионния панел „Пътят към новия модел на икономиката“.

Тя отбеляза, че след премахването на ограничителните мерки в цял свят виждаме значителен ръст на БВП. Двигателите на възстановяването са повишеното търсене и подкрепата от страна на фискалната политика, като напоследък тази тенденция се забавя и фискалните стимули постепенно се успокояват.

Фактор за растежа ще се окаже нивото на ваксинация и опитите на различни правителства за таргетиран локдаун, което влияе върху икономическото развитие. 

Investor Finance Forum

1 / 7

Петър Ганев, старши изследовател, Институт за пазарна икономика. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Още галерии

Експертът определи инфлацията като страничен продукт от пандемията след значителното разминаване на нарасналото търсене и предлагането. Тя предупреди, че все още не сме видели върха на инфлацията и се очаква нормализация през 2022 г. не само в развитите страни, но и в развиващите се държави като Бразилия и Русия.

Тя отчете, че три фактора забавят икономиката на Китай от лятото насам: слабите инвестиции в имоти и неутралната позиция на централната банка, усилията на властите да намалят въглеродните емисии и нулевият толеранс към вируса, изразен в строги блокади през лятото на 2021 г.

След всяка криза основно предизвикателство е изтеглянето на фискалната подкрепа, за да се навакса изгубеното, коментира Милен Велчев, бивш финансов министър и изпълнителен директор на ВТБ Капитал. По думите му е време щетите върху националните бюджети да бъдат коригирани и това става в периоди на растеж, както е ситуацията в момента, за да сме готови за следващата криза.

В близката ни история практически няма успешен изход от системна и глобална криза, който да не е съпроводен с масивно инвестиране в инфраструктура, заяви Илия Лингорски, член на Борда на директорите на Инвестиционен фонд „Три морета“.

Той коментира, че  Инвестиционният фонд цели да привлече частен капитал и заедно с местните институционални инвеститори да се преодолее дефицитът в инфраструктурната свързаност. Бъдещата инфраструктура трябва да бъде от ново поколение и да създаде основата на бъдещото икономическо развитие в посока иновации и технологии.

„Обикновено при световна криза българската икономика се срива и изтрива растежа. Сега обаче успяваме да устоим, без да режем пенсии и заплати, и сравнително бързо се взстановяваме“, заяви Петър Ганев.

Той посочи, че за 2020 г. водеща е била тенденцията за синхронизирано забавяне и оттогава нещата много се променят. В Европа настъпи неочакван шок, дълбока криза и бързо оттлаксване. Европа потъна по-бързо от света, но сега ще расте по-бавно от него, прогнозира икономистът.

Според него растежът в Европа тази година е по-силен и постепенно ще отслабва, а в България не е точно така – през следващата година се очаква по-висок ръст заради инвестициите.

Иновациите са централният въпрос, когато говорим за икономически просперитет, отбеляза Лингорски. По думите му в нашия регион все още сме доста зависими от публичните средства за инвестиции в иновации, а вложенията в иновативни икономически дейности имат огромен потенциал, който още не е попълнен от частния капитал.

Трябва да си дадем сметка, че през последните две или три години от България не спират негативните сигнали, позитивни новини на практика няма, с излючение на перспективата за еврозоната, отбеляза Милен Велчев. Той определи показаното от регулаторните органи по отношение на ЧЕЗ и намерението на Петр Келнер да инвестира в една от телевизиите като политика, която „със сигурност смрази кръвта“ на всички инвестирали в страната и на потенциалните инвеститори.

COVID-кризата имаше силен ефект върху инвестициите в целия свят, но виждаме провала на българските политици при справянето с пандемията, каза той по отношение на данните за извънредната смъртност у нас.

Политиците носят голяма част от отговорността за случващото се, зеленият сертификат е правилна, но закъсняла политика. Сигналите на политиците към населението за ваксинацията бяха половинчати или липсващи, каза финансистът. Той препоръча бъдещите икономически стимули за бизнеса да бъдат обвързани с изисквания за ваксиниране на служителите.

Петър Ганев заяви, че по времето на пандемията четири сектора се представят много добре като приходи -
строителство, здравеопазване, дигиталният сектор и добивната индустрия при цветните метали.

Увеличава се приносът на преработващата индустрия при същия брой заети, и то не само при новите компании, а и при утвърдени играчи като „Аурубис“ и КЦМ.

Най-голям е обемът на заплатите в преработващата индустрия – към 7 – 8 млрд. лв., на второ място е търговията и на трето е дигиталният сектор. Той обаче ще отиде на първо място и това е фундаментално преустройство, прогнозира икономистът. Успоредно с това той очаква да видим излизането на IT компаниите от София към страната.

За една година два нови политически проекта печелят изборите, важно е в тази обстановка да намерим макростабилността, докато се разберат политиците кой ще управлява, предупреди той.

Дискусиите от залата на форума се излъчват и на живо на Investor Media PRO и в каналите на Investor.bg.

Генерален партньор на конференцията е Fibank. Основни партньори на събитието са ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, MFG и Българска фондова борса. Събитието се организира с подкрепата на Amundi Asset Management, LIREX, Software Group, MEDICAL DENT и лаборатории ГEНИКА.

Институционални партньори на юбилейното издание на Investor Finance Forum са Френско-българска търговска и индустриална камара, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциацията на българските лидери и предприемачи, Български форум на бизнес лидерите, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Британско-българска бизнес асоциация, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, Sofia Tech Park и Висшето училище по застраховане и финанси.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, списание BusinessGlobal и SeeNews.