Дългови кризи и екокатастрофа са големите рискове за мениджърите у нас

Възможна екологична катастрофа заради човешка намеса е едно от най-големите притеснения за 2022 година на изпълнителните директори на компании в България. Притеснение будят още разпространението на инфекциозни болести, междудържавен конфликт, дълговите кризи в големия бизнес, както и възможната криза на заетостта.

Това показва проучването за Глобалните рискове и тенденции, организирано и публикувано от Световния икономически форум, и изготвено в партньорство с Marsh McLennan.

В 17-ото издание на изследването се включват 960 експерти от целия свят, като има и допълнителни мнения на около 12 300 ръководители на компании относно водещите рискове за правене на бизнес в тяхната страна, както и на академичните среди, управлението и представители на неправителствения сектор. Засегнати са пет основни категории рискове в световен мащаб: икономически, екологични, геополитически, технологични и социални.

Аналогична с България е и ситуацията в съседна Румъния, където също екологичната катастрофа заради човешка намеса е най-голямото притеснение за настоящата година, следвана от възможна криза на заетостта. На трето място са рискът от дългови кризи на големите икономики, както и геополитизацията на стратегически ресурси. В Топ 5 притеснения се появява и един нов критерий - страхът от мащабна неволна миграция.

На световно ниво участниците разпознават като най-сериозни за следващите 10 години рисковете, свързани с околната среда. На челна позиция е опасението от неуспеха на действията, свързани с климата, следванo от загриженост заради природни катаклизми и загубата на биоразнообразие.

Според 31,1% от запитаните в анкетата природните катаклизми ще се превърнат в критична заплаха за света в следващите до две години, а за 34,6% подобно влияние този фактор би имал след 2 до 5 години. Сред първите десет идентифицирани най-големи риска за следващите 10 години в икономически аспект е и задълбочаването на дълговите кризи. За 19,3 на сто от запитаните това ще е крайно сериозен казус в следващите 2 години. На същото мнение - 19% - са и онези, които виждат крайно развитие на проблема в следващите 2 до 5 години. Същевременно ерозията на обществото се проявява като все по-значим фактор в икономическото пространство.

Докладът припомня и значението на Парижкото споразумение от 2015 година, както и на така наречената Зелена сделка, чиято роля е да начертае стъпките за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Зелената сделка включва още опазване на биологичното разнообразие, а загубата му е един от посочените като рискови показатели в доклада.

Природните катаклизми са на второ място сред най-важните проблеми за следващите две години, които ръководителите в Европа отбелязват. На първа позиция е притеснението от неуспеха на мерките, предприети по отношение изменението на климата.

Ерозията на социалното сближаване заема трето място в опасенията на европейските бизнес лидери, следвана от страха от продължителен икономически застой и провала на мерките за киберсигурност. За сравнение, в доклада от 2021 г. на Световния икономически форум, съвместно изготвен с Marsh McLennan, притеснението от екстремни метеорологични явления се нарежда едва на трето място.

В началото на 2022 г. COVID-19 и неговите икономически и обществени последици продължават да представляват загриженост в световен план. Световното икономическо възстановяване от рецесията, причинена от пандемията, продължава, сочи още докладът. След свиване от 3,1% през 2020 г. се очаква световният икономически растеж да достигне до 4,9% през 2022 г. Прогнозите са до 2024 г. глобалната икономика да е с 2,3% по-ниска, отколкото би била, ако нямаше здравна криза.