ЕК: Войната в Украйна свива перспективите за българската икономика през 2023 г.

Икономическият растеж на България през 2022 година ще бъде в рамките на 2,8%, сочат последните изчисления на Европейската комисия (ЕК). В своята лятна прогноза за развитието на общността от Брюксел отбелязват, че през тази година повишението на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори с 0,7 пр. пункта спрямо пролетните предвиждания. Но през 2023 година ще има забавяне до 2,3%, което е с 0,8 пр. пункта под предишните предвиждания.

От ЕК обясняват своите по-добри очаквания за настоящата година със силното възстановяване на икономиката през първото тримесечие на годината. Но влошаването на външната среда, затегнатите условия за кредитиране и бавното нарастване на реалните заплати допринасят за ревизията в посока надолу на прогнозата за 2023 година.

Още през март 2022 година статистиката у нас отчете спад на потребителското доверие, което ще доведе до свиване на потреблението. Износът на стоки и услуги, както и съживяването на туризма, ще са в основата на експанзията на българската икономика. Планът за възстановяване пък ще бъде основният фактор за увеличаване на инвестиционната активност в страната през 2022 година и 2023 година, посочват още от ЕК.

Очакванията на Брюксел са инфлацията в България да достигне ниво от 12,5% през 2022 година, подкрепена от високите цени на енергията и храните. През 2023 година обаче ще има известно успокоение и потребителските цени ще запишат повишение от 6,8 на сто.

Развитието на целия Европейски съюз (ЕС) е под влиянието на войната в Украйна, пише още ЕК в своята лятна прогноза. Очакванията са, че през тази година БВП на общността ще се повиши с 2,7% благодарение на набраната инерция от 2021 година и по-добро от прогнозираното първо тримесечие за ЕС, както и заради очаквания силен туристически сезон. Но през 2023 година ръстът ще бъде почти двойно по-слаб - около 1,5%. За еврозоната ръстът на БВП през 2022 година ще бъде 2,6%, а през следващата година ще се забави значително до 1,4 на сто.

От Брюксел отчитат, че повечето рискове, посочени преди месеци, са се сбъднали, а руската инвазия е създала допълнителен натиск за повишаване на цените на енергийните продукти и храните. Това подхранва инфлацията, подкопава покупателната способност на домакинствата и предизвиква по-бърза реакция на паричната политика от очакваното.

"Икономиката на ЕС остава особено уязвима по отношение на развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руски изкопаеми горива, а отслабването на растежа в световен мащаб намалява външното търсене", посочват още от ЕК.

Рисковете в лятната прогноза са свързани основно с развитието на войната в Украйна и последиците от нея - основно прекъсване на доставките на газ за Европа. Това би довело до нов ръст на цената на суровината, което ще ускори инфлацията и ще забави икономическото развитие. От ЕК посочват, че коронавирусът не може да бъде изключен напълно като фактор, който да доведе до нови проблеми за европейската икономика.

В същото време обаче в последните седмици се наблюдава известен спад на цената на петрола, както и на някои суровини, което може да забави инфлацията по-бързо от очакваното.