ЕК занижава с 2 пункта прогнозата си за ръста на БВП на България през 2022 г.

Европейската комисия (ЕК) занижи значително очакванията си за икономическия растеж на България през тази и следващата година заради войната в Украйна, санкциите срещу Русия и цените на енергоносителите.

Това се вижда от пролетната прогноза за икономиката на ЕС и еврозоната на Комисията, която беше публикувана днес.

За 2022 г. ЕК очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 2,1% в сравнение с 4,2% през 2021 г. Според есенната прогноза на Комисията българската икономика трябваше да се разшири с 4,1% през тази година, т.е. разликата достига 2 процентни пункта.

За 2023 г. ЕК прогнозира, че БВП на България ще ускори леко растежа си до 3,1% при 3,5% в есенната прогноза.

Рязко се повишават прогнозите на ЕК за инфлацията в България – до 11,9% през тази година и забавяне до 5% през следващата година спрямо 2,8% през 2021 г. За сравнение, в есенната прогноза ЕК очакваше инфлацията в България да достигне 2,9% през тази година и да се забави до 1,8% през 2023 г.

Според Брюксел безработицата в България ще се задържи стабилна през тази и следващата година – на ниво от, съответно, 5,4% и 5,3% при 5,3% през 2021 г.

За бюджетния дефицит се очаква да се свие до 3,7% през 2022 г. от 4,1% през 2021 г., а през 2023 г. да падне до 2,4%. Очаква се и плавен ръст на брутния държавен дълг до 25,3% от БВП през 2022 г. от 25,1% през 2021 г. През 2023 г. показателят ще достигне 25,6%, прогнозират от ЕК.

Комисията посочва в доклада си, че ценовият натиск и свързаният с него процес на корекция ще натежат върху потреблението на домакинствата, а повишената несигурност ще се отрази негативно на частните инвестиции.

Предизвикателства пред ЕС заради войната

Изгледите за икономиката на ЕС преди избухването на войната бяха за продължителна и стабилна експанзия. Инвазията на Русия в Украйна поставя региона пред нови предизвикателства, точно когато Съюзът се възстанови от икономическите последици от пандемията от COVID-19, посочват от ЕК в доклада си.

Войната засилва насрещните ветрове заради тласъка за повишаване на цените на суровините, прекъсванията на доставките и увеличаващата се несигурност, пишат от Комисията.

Предвижда се БВП на ЕС да остане на положителна територия благодарение на комбинирания ефект от повторното отваряне след блокирането и силните политически действия, предприети в подкрепа на растежа по време на пандемията. Инвестициите ще се възползват от пълното разгръщане на Механизма за възстановяване и устойчивост и изпълнението на съпътстващата програма за реформи, смятат от Брюксел.

Реалният растеж на БВП както в ЕС, така и в еврозоната се очаква да бъде 2,7% през 2022 г. и 2,3% през 2023 г. За сравнение, в есенната си прогноза ЕК очакваше растеж от, съответно, 4% и 2,8%.

Основният удар за световната икономика и икономиките на ЕС идва от цените на енергоносителите. Несигурността относно веригите на доставки дава допълнителен тласък на цените и увеличава волатилността. Това важи и за храни и други основни стоки и услуги, което намалява покупателната способност на домакинствата.

Инфлацията набира скорост от началото на 2021 г. От 4,6% на годишна база през последното тримесечие на 2021 г. тя нараства до 6,1% през първото тримесечие на 2022 г. Основната инфлация в еврозоната се повишава до 7,5% през април, което е рекордно високо ниво.

Очакванията са тази година инфлацията в еврозоната да достигне 6,1%, преди да падне до 2,7% през 2023 г. Като цяло за 2022 г. това представлява значително преразглеждане нагоре в сравнение с есенната прогноза, когато се смяташе, че инфлацията в еврозоната ще се ускори с 3,5%. Очаква се инфлацията да достигне връх от 6,9% през второто тримесечие на тази година и след това постепенно да намалее.

За ЕС Комисията очаква инфлацията да се ускори от 2,9% през 2021 г. до 6,8% през 2022 г. и да спадне до 3,2% през 2023 г.

За пазара на труда Комисията очаква да продължи да расте заради набраната инерция от края на 2021 г. Предвижда се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2% тази година. От следващата година ще се видят последиците за пазара на труда от вливането на избягалите от войната украинци на пазара на труда, което ще е постепенен процес, посочват от ЕК.

Прогнозите са за по-нататъшно намаляване на безработицата до 6,7% тази година и 6,5% през 2023 г. в ЕС и до 7,3% и 7%, съответно, през 2022 и 2023 г. в еврозоната.

Общият държавен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през 2022 и 2023 г. заради оттеглянето на COVID мерките, допълват от Комисията. От 4,7% от БВП през 2021 г. се очаква дефицитът в ЕС да падне до 3,6% от БВП през 2022 г. и 2,5% през 2023 г. За дълга прогнозата е да падне до 87% от БВП през тази и 85% през следващата година.

ЕК предупреждава, че рисковете са големи заради развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари. Заради това базовата прогноза е придружена от базиран на модел сценарен анализ, който симулира въздействието на по-високи цени на енергийните суровини, както и на рязкото намаляване на доставките на газ от Русия.

В този последен, по-тежък сценарий, темповете на растеж на БВП биха били около 2,5 и 1 процентни пункта под прогнозното изходно ниво съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличи с 3 процентни пункта през 2022 г. и с повече от 1 през 2023 г. над базовата прогноза.

Освен смущенията на енергийните доставки по-лоши от очакваните проблеми във веригите за доставки и по-нататъшно повишаване на цените на неенергийните стоки, особено на храните, могат да доведат до допълнителен натиск за намаляване на растежа и тласък за ръст на цените. Това може да усложни стагфлационните сили.

COVID-19 също остава рисков фактор.

Отвъд тези непосредствени рискове инвазията на Русия в Украйна води до икономическо отделяне на ЕС от Русия с последици, които е трудно напълно да се разберат на този етап, предупреждават от ЕК.