ЕК препоръчва внимание към необслужваните кредити в България

Финансовият сектор на България минава през пандемията от коронавируса с достатъчна ликвидност и капиталова адекватност, но съотношението на необслужваните кредити остава високо въпреки снижението до 5,9% през 2020 година, предупреждават от Европейската комисия (ЕК) в Есенния пакет на европейския семестър.

Пакетът се основава на есенната прогноза на ЕК, която отбелязва, че европейската икономика върви от възстановяване към експанзия, макар и да е изправена пред нови предизвикателства.

В доклада по механизма за предупреждение, който открива потенциални макроикономически дисбаланси, за страната ни е отбелязано още, че от съществено значение е внимателно да бъде проследено какво се случва с лошите кредити, особено след края на мораториума за плащане на лихвите и след оттеглянето на публичната подкрепа, отпускана заради разпространението на Covid-19.

Като цяло пазарът на труда у нас не е сериозно засегнат от икономическия спад през 2020 година - с 4,4%, благодарение на мерките на правителството. Като цяло безработицата се увеличи до 5,1%, но нивата през 2019 година бяха исторически ниски. Очакванията са безработицата в страната да започне да намалява през 2022 година.

За първи път от 2012 година страната регистрира дефицит по текущата сметка - в размер на 0,3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това се дължи основно на свития туризъм през миналата година, но пък през 2021 година приходите от туризъм започнаха да се увеличават, а очакванията са този процес да продължи и през 2022 година.

В доклада по механизма за предупреждение е записано още, че за 12 държави членки са необходими задълбочени прегледи: Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция.

Тези държави членки бяха обект на задълбочен преглед в предишния годишен цикъл на наблюдение по процедурата при макроикономически дисбаланси и за тях се смята, че са засегнати от дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) или прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия).

Сега ЕК ще следи как тези баланси са се развили, доколко сериозни са и какъв е политическият отговор, предоставен от държавите. 

От април 2020 година Румъния е подложена на процедура за прекомерен дефицит, тъй като не спази прага през 2019 година.С препоръка от лятото на тази година ЕК очаква северната ни съседка да преустанови политиката за прекомерен дефицит през 2024 година. На този етап Брюксел ще изчака новото правителство да представи бюджета за 2022 година и ще бъде направена повторна оценка на ситуацията.

В Есенния пакет е отбелязано още, че досега ЕК е допуснала 22 национални Плана за възстановяване и устойчивост, а Съветът е одобрил всеки един от тях. Предварително финансиране са получили 17 държави в общ размер на 52 млрд. евро.

Механизмът за възстановяване и устойчивост, който е основната част на NextGenerationEU, ще бъде по-тясно интегриран в новия цикъл на европейския семестър през 2022 година.

Общият бюджет на механизма е почти 724 млрд. евро под формата на безвъзмездна помощ и нисколихвени заеми. България подаде своята заявка за тези средства в края на октомври. По тази европейска схема страната ни ще получи 6,6 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства. България реши да не кандидатства за заемни средства.

От ЕК правят и оценка на предварителните бюджетни планове на страните от еврозоната. От тях е видно, че държавите премахват повечето ограничения и започват да се концентрират върху възстановяването. През 2022 година 24% от тези мерки ще бъдат финансирани с безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Предвижда се фискалната позиция на еврозоната да бъде експанзивна през периода 2020—2022 година, пише още в доклада на ЕК. Положителният принос на публичните инвестиции и другите капиталови разходи, финансирани както от националните бюджети, така и от бюджета на ЕС, е важен, но основният двигател на фискалната експанзия през 2021 година и 2022 година са нетните текущи първични разходи, финансирани на национално равнище.

В препоръките си към еврозоната от ЕК посочват, че държавите трябва да поддържат гъвкава фискална политика, за да могат да реагират при повторна поява на рисковете от пандемията. Извънредните мерки за пазара на труда трябва да преминат към мерки за възстановяване чрез осигуряване на ефективни политики по заетостта.

В препоръката се призовава за запазване през 2022 година на умерено подкрепяща фискална позиция в цялата еврозона и за постепенно насочване на мерките на фискалната политика към инвестиции, които насърчават стабилно и устойчиво възстановяване.