Даниела Бобева: Ще се плащат разсрочени задължения към всички фирми

Не стои въпросът на кои фирми ще се плащат разсрочените задължения на държавата, което беше един от мотивите за актуализацията на бюджета. Това каза вицепремиерът Даниела Бобева пред БНТ. „На всички ще се плаща”, заяви тя.

Това не е първата корекция на бюджет, имало е и при предишни правителства, но за първи път правителството посочва за какво ще харчи парите. Нашата задача е да възстановим отношенията на държавата с бизнеса, коментира вицепремиерът.

"И аз не мога да ви кажа за кой бизнес ще са закъснелите разплащания, защото само по Закона за обществените поръчки (ЗОП) държавата е забавила 247 млн. лв. – това са над 4 000 договора на малки, средни и големи фирми. Около 98 млн. лв. от тези пари не са плащани в продължение на година и това не са поръчки, които са оспорвани. Единствено съдебната система няма нито един неразплатен договор по ЗОП", допълни тя.

Бобева каза още, че една от основните причини за междуфирмената задлъжнялост е неплащането от страна на държавата и на общините.

Тя коментира, че след ветото на президента на актуализацията на бюджета няма да се правят промени в изготвените от Министерският съвет параметри, защото вече работата е в полето на народните представители.

"Прекалено се нагнетява общественото напрежение, има повече политиканстване и по-малко икономика", допълни тя.

Запитана какво ще стане с правителството, ако в Народното събрание не се съберат 121 гласа, с които да се преодолее ветото, тя отговори, че „тогава трябва да има план Б –да се държим като предишното правителство – да бавим плащания и да не изпълняваме социалните програми. Кабинетът на Бойко Борисов е изпълнявал тези бюджети в продължение на четири години. Аз съм дълбоко убедена, че не би трябвало да се управлява по същия начин”.

Вицепремиерът припомни, че дали едно правителство ще остане на власт, това зависи от Народното събрание.

В Европа и в глобален план се разбра, че в условията на криза е разумно да се провеждат политики за насърчаване на заетостта и растежа, каза още Бобева.

По повод промените в ЗОП тя посочи, че те се правят, тъй като обществените поръчки са се дискредитирали като инструмент, чрез който държавата реализира политики и в много случи се стига до корупционни схеми.