Петър Андронов: Лекът за потреблението и инвестициите е стабилността

Предизвикателната макроикономическа среда, състоянието на бизнес климата, кредитният риск, рискът, свързан с обезпеченията, и нестабилността възпрепятстват кредитния растеж.

От друга страна понижаващите се лихви по депозитите са предпоставка за растежа на кредитирането. Това отбеляза главният изпълнителен директор на СиБанк Петър Андронов в рамките на Младежки икономически форум, който се провежда в УНСС.

„Икономиката се намира в замръзнало състояние вече пета година. Лекът за потреблението и инвестициите е стабилността“, заяви в презентацията си Андронов. 

Той очерта и последните тенденции в банковия сектор в България, като засегна измененията на основни показатели за системата, факторите, които им влияят, и предизвикателствата пред банките.

Така например се оказва, че през последните пет години – от 2008 г. до първото тримесечие на 2014 г. деветте българските банки успяват да удвоят дела на своите активи спрямо общите за системата за сметка на този на 20-те банки с международно участие (към които спадат и четирите гръцки трезора). 

За сравнение - през 2008 г. делът на активите на банките с български капитали е бил 16%, като към края на март 2014 г. той расте до 31%. Делът на гръцките банки намалява от 29% до 22%, а този на банките с чужда собственост се свива от 55% до 47%.

Заради слабата кредитна активност съотношението кредити/депозити е на нивото от 2006 г. при такова от 120% през 2008 г., когато банките отпускаха заеми чрез средства, заети от банките майки, коментира още Андронов.

„Банките намаляват привлечените си средства и респективно – кредитната активност, което е най-малко нужно за системата в момента“, заяви още директорът на СиБанк, според когото ниските лихвени проценти по депозитите са предпоставка за потенциален ръст на кредитирането.

В резултат на провизиите и свиването на кредитните портфейли печалбата на банковия сектор намалява 2,5 пъти от 2008 г. до днес - от близо 1,45 млрд. лв. до малко над 600 млн. лв. сега, коментира той влиянието на провизиите върху финансовия резултат на банковата индустрия.

Приходите от такси и комисиони за банките пък остават непроменени от третото тримесечие на 2008 г. насам. Но същевременно нетният лихвен доход е по-нисък с 15% спрямо периода преди кризата. В същото време издръжката на банките (оперативните разходи) е спаднала с 6,2% през шестте години. Според Андронов именно така банките са компенсирали ниската ефективност, но не и разходите за обезценки.

„В банковия сектор няма място за толкова много участници“, каза още банкерът. Според него именно големият брой на банките оказва влияние върху ефективността и показателите на банковата система. Нейната капиталова адекватност обаче продължава да изглежда „впечатляваща“ дори и след въвеждането на новите изисквания на Базел III.

Предизвикателната макроикономическа среда, състоянието на бизнес климата, кредитният риск, рискът, свързан с обезпеченията, и нестабилността възпрепятстват кредитния растеж, обобщава Андронов.

„Прогнозите за бърз ръст на кредитирането в началото на 2012 г. не се сбъднаха, защото не можахме да предвидим падането на правителството. През третото тримесечие на 2012 година кредитната активност даже се сви. Икономическите субекти реагират незабавно на промените в кредитната активност“, добави банкерът. „Но криза от какъвто и да е характер може да обърне моментално крайния резултат“, обобщава той.

На банковия сектор у нас влияят както външни, така и вътрешни фактори, счита банковият директор. Андронов посочи, че ниският растеж на европейската икономика и занижените очаквания на европейските предприемачи са едни от основните външни рискове.

От друга страна политическата несигурност, корупцията и загубата на доверие са част от вътрешните рискове, пред които се изправя банковата система. Според банкера банковият регулатор в лицето на Българска народна банка е допуснала грешка относно Корпоративна търговска банка и това е допринесло за загубата на доверие в системата. По думите му обаче именно валутният борд внася необходимите стабилност и доверие.