Петър Андронов: Банковият ни сектор се нуждае от консолидация

Цената на кредитния ресурс намалява устойчиво и е под нивата преди кризата. Докато през първото тримесечие на 2009 г. цената на ресурса се покачи значително, то днес тенденцията е тя да намалява. Ако посоката се задържи, цената на ресурса ще падне още. По този начин главният изпълнителен директор и председател на УС на СИБАНК Петър Андронов очерта посоката на развитие на банковата индустрия през 2014 г. и направи прогноза, че лихвите по кредитите може да спаднат още.

Как банките биха могли да се впишат и да помогнат за едно по-ефективно развитие на икономиката? Този въпрос пък повдигна изпълнителният директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян. Той изтъкна, че сме научили добре уроците си от 1997 г.

Според Андронов положителните и отрицателните фактори ще определят какво ще се случи през следващата година. От мащаба им ще зависи как банките и бизнесът ще работят през 2014 г. Хампарцумян пък смята, че следващата година няма да се различава съществено от 2013 г.

Кредитите

Андронов проследи развитие на банковата система от 2007 г. до днес. Той изтъкна, че фирмените кредити нарастват стръмно, докато след началото на политическата криза на старта на 2013 г. ипотечният портфейл на банковия сектор отчита трайно намаление.

Сега домакинствата получават потребителски кредити с лихви от 11,3%. Лихвените проценти по ипотечните кредити са намалели до 7,9% от 8,5%, колкото бяха преди кризата. Същата тенденция се забелязва и при фирмени кредити от 9 на сто те вече са достъпни при 7% трето тримесечие на 2013 г.

Дори и цените на кредитите да бъдат свалени още, няма как да мотивираме кредитополучателите да вземат заем, ако има несигурност и ако има притеснения у бизнеса и у гражданите. Около това мнение се обединиха и Хампарцумян, и Андронов.

Спестяванията

Спестяванията на населението продължават да растат, макар че няколко месеца след въвеждането на данъка върху лихвите по срочните депозити е била регистрирана трансформация на спестявания от срочни към безсрочни влогове.

Нуждата на банките да акумулират депозити е към края си, смята директорът на СИБАНК.  „През последните години банките привличат депозити и тези средства вече са годни за кредитиране“, заяви той.

За него един от положителните сигнали за кредитната активност на банките през идните месеци е, че намалява търсенето на депозити от страна на банките, с които средства те трябва да върнат полученото финансиране от банките-майки, получено преди кризата.

Ефективен ли е банковият ни сектор?

Като друг съществен мотив за поведението на банковия сектор, който през следващите години ще се проявява активно, Андронов посочи ефективността на банковия сектор.

„Ефективността на банковия сектор беше много висока през второто тримесечие на 2008 г, (преди кризата). Това бе причината преди 10 години към банките да има сериозен инвеститорски интерес“, посочи банкерът.

„След началото на кризата обаче нещата коренно се промениха – доходът от такси се понижи минимално. С около 15% намалява нетният лихвен доход заради по-бавно спадащата цена на депозитите и по-бързо спадащата цена на кредита и заради големия дял на необслужваните кредити, които нараниха нетния лихвен доход на банките“, продължи Андронов.

Той посочи, че делът на лошите кредити е увеличил нуждата от концентрация на дейността в отделите за събиране на вземания, което се оказва пагубно за ефективността на банковия сектор. Поради тази причина някои институции са съкратили с 20-30% клоновата си мрежа.

Той обвини разходите за провизии, че са оказали най-негативно влияние върху банковия сектор, като определи това за доста неприятен сигнал за инвеститорите.

За стрес тестовете и надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ)

„Преминаването на над 120 банки под контрола на ЕЦБ през 2014 г. се предхожда от процеса по преглед на качеството на активите и стрес тестове за банките. Предхождането на процеса със затягане на кредитните правила ще доведе до дефицит в балансите на големите банки“, смята банкерът.

„Ако се приложат тези стандарти, а те ще се приложат, отделни елементи от тях са изключително по-строги от тези, които се прилагаха в България преди кризата. Банки в отделни държави ще имат нужда от милиарди за провизии. Това е негативен фактор за посредничеството догодина“.

„Политиците търсят дивиденти на гърба на банковия сектор. Ефектът от предложените от тях мерки може да бъде катастрофален, ако не се приложат правилно“, продължи Андронов.

Той бе категоричен, че е нужна консолидация в сектора. Проблем обаче е, че няма с какво да се финансира консолидацията на българския банков пазар, което е силно негативен фактор за кредитното посредничество през идната година.

Повече за прогнозите и мненията на банкерите може да видите във видео материала!