Симеон Дянков: Кризата в КТБ беше изцяло грешка на Иван Искров

Кризата в КТБ беше изцяло грешка на Иван Искров, тъй като той има една задача - да пази банковата стабилност. Тъй като сме вързани към еврото, други задачи Централната банка няма. Това каза пред  bTV бившият финансов министър Симеон Дянков.

По повод коментарите, че случилото се с четвъртата по големина банка в страната е станало с протекцията на държавата, а КТБ е отбелязала силен ръст по време на първия кабинет „Борисов“, той заяви: „Не е така и това е лесно да се провери, като се види тримесечие по тримесечие кога растат активите на банката“.

Дянков каза, че през 2009 г. активите на банката растат много силно, но докато все още на власт било правителството на Сергей Станишев. При неговото управление в КТБ освен средствата на енергийните дружества и на военните заводи са прехвърлени и сметките на предприятията от транспортния сектор.

Според  Симеон Дянков след 2009 г. този балон се е надувал с много по-малки темпове, отколкото в периода 2008 – началото на 2009 г.

Той каза още, че Иван Искров е бил преизбран на поста си като управител на БНБ в последния момент, като до последно се очаквало друг човек да бъде гласуван за гуверньор. „Калин Христов беше кандидатът и от наша страна, и на ръководството на ГЕРБ. В самия парламент станаха промени. Това ще се разбере, след като г-н Искров излезе от банката, предполагам някои хора ще разкажат“, заяви той.

Натискът определено не е бил от Европа, беше категоричен Дянков. „Една сравнително значима фигура в парламента, извън правителството, успя да направи тази промяна в последния момент”, каза бившият финансов министър, но без да посочва имена. Той уточни само: „Сравнително явно е през 2009 г. кои бяха активните хора в парламента, не в правителството”. „Друг гуверньор би се справил по-добре“, заяви още Дянков.

Той допълни, че още 2009 г. банковият надзор е проявявал „интересен подход“ и спрямо други банки.

„През 2010 г. имахме спорове по някои теми. Министерството на финансите предложи прозрачен начин за формиране на лихвите, тогава г-н Искров беше против. Ако още 2010 г. имаше явна формула например на базата на EURIBOR, щеше да по-явно, че някои банки имат много по-големи лихви, отколкото е смислено“, заяви Дянков.

Той коментира още, че докато не започне по-голям растеж в България, няма как да видим голяма промяна. „За мен най-положителното нещо в гръцката криза е, че европейските политици започват да признават, че има голям проблем в Европа и той не е Гърция. Проблемът е, че цяла Европа не расте достатъчно. Изоставаме спрямо САЩ, Азия и дори Африка“, смята Дянков.

Запитан за прословутото прехвърляне на парите от бюджета на НЗОК по време на първия кабинет „Борисов“ в централния бюджет, той каза, че сумата е била 1,390 млн. лв. и те са отишли за пенсии, тъй като тогава сме били в дефицит и е трябвало или да се вземат външни дългове, които тогава са били скъпи, или да се ползват собствени средства. Според него сегашното правителство взема успешно мерки, за да стигне нивата 2012 – 2013 г.

Гръцката криза е голяма банкова криза, но и криза на публичните финанси. Ние в публичните финанси, макар че правителството на Орешарски се опита да ги срине, сме на светлинни години от Гърция, каза още бившият финансов министър.

След референдума в Гърция

За вчерашния референдум в Гърция той каза, че нищо не се променя, освен че позициите са по-изострени.

„Въпросът е след празненствата в неделя какво става на следващия ден, а днес е тихо. Ципрас беше обещал, че до два дни ще отворят банките и ще има споразумение с еврозоната, която няма да стане. Няма следващ ход – те имат едно мнение, а еврозоната и МВФ – друго мнение, че трябва да се плаща. Сближаване няма“, обясни Дянков.