Балансът в Бюджет 2016 трябва да бъде обезпечен с дълг

Бюджетът за 2016 г. е изпълним. Предвижда минимална работна заплата от 1 януари 420 лв., ръст на пенсиите с 2,1% и лимит на емитирания дълг до 5,3 млрд. лв. Това заяви пред парламентарните бюджетна и икономическа комисия финансовият министър Владислав Горанов, който представи основните параметри на проекта пред депутатите. Той посочи, че балансът за догодина трябва да се обезпечи с дълг.

Той припомни, че рамката на бюджета за 2016 г. е разработена въз основата на актуализираната тригодишна бюджетна прогноза за 2016 – 2018 г., която предвижда растеж на БВП за 2016 г. от 2,1%, ръст на заетостта и спад на безработицата до 9,1%, както и инфлация от 0,5%.

Той обясни и защо се налага актуализация на бюджета за 2015 година. Очаква се значително преизпълнение на приходите от 1,3 млрд. лв. и допълнителен натиск върху разходите заради финансирането на европроекти от приключилия период. Отчетено е, че не може да бъдат свити разходите за персонал в някои сектори, каза финансовият министър. Допълнителните разходи по КФП са 1,7 млрд. лв.

Предлага се допълнителен трансфер към ДФЗ за 494,7 млн. лв. за разплащане на проекти или 0,6% от прогнозния БВП. 387,8 млн. лв. отиват в резерва за непредвидени разходи, пак заради еврофондовете, ДФЗ и за разпоредители с бюджет, които не могат да заплатят на служителите.

Дефицитът за 2015 г. се очаква да достигне 3,3% от БВП на касова основа и 2,8% от БВП на начислена основа.

Така предложената ревизия на Бюджета за 2015 г. дава възможност недофинансираните системи да приключат успешно бюджетната година – една трета от допълнителния ресурс отива в тази посока. Останалите две трети са за приключването на програмния период 2007 – 2013 г.

Горанов увери, че разчетите са относително консервативни и няма да достигнем дефицит от 3,3%.

Той припомни и основните параметри на Бюджет 2016. „По-добрите приходи трябва да се използват за ускорено намаляване на дефицита“, каза Горанов.

Затова за 2016 г. проектът предвижда дефицитът да бъде ограничен до 2% от БВП или 1,8 млрд. лв. превишение на разходите над приходите.

„Сигурността на страната минава през независимостта от външни финансови институции. Предлагам поетапна консолидация, която да позволи в края на 2018 г. да отчетем 1% дефицит от БВП, а през 2017 г. дефицит - 1,4% от БВП“, посочи Горанов.

За 2016 г. се очакват 33,015 млрд. лв. приходи (37,4% от БВП) и 34,815 млрд. лв. разходи (39,4% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2016 г. трябва да е не по-нисък от 4,5 млрд. лв.

Растат разходите за отбрана, заплати в публичния сектор, социално-осигурителната система – заради ръста на пенсиите. Разходите биха могли да имат по-голям принос за намаляването на дефицита, ако се реформират системи, обясни министърът.

Най-важната новина е, че запазваме ниско ниво на данъчната тежест – едно относително предимство, което продължава да носи позитиви и преразглеждането му със сигурност ще донесе негативи за икономическата ситуация в страната, каза Горанов.

Предвижда се запазването на размера и съотношението на осигурителните вноски за фондовете на ДОО за 2016 г.

Не се предвиждат значителни промени за основните данъци и ставки, с изключение на някои промени при акцизите, което според Горанов ще окаже положителен ефект върху приходната част от бюджета.

Удължава се срокът за прилагане на обратното начисляване на ДДС при търговията със зърнени култури.

Очаква се промяна при възстановяването на ДДС за стоки, които се ползват от фирмите, освен за процеса на работа и за лични нужди (б. р. - промяната стана известна като „данък уикенд“).

Горанов декларира, че ще има мерки срещу сивата икономика, завишен контрол върху търговията с акцизни стоки.

Увеличават се заплатите в средното образование, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта. Разходите за здравеопазване достигат почти 4 млрд. лв.

За социална политика са заложени близо 11,9 млрд. лв. или номинален ръст от 560 млн. лв. спрямо ревизирания Бюджет 2015. Това се дължи на увеличението с 2,1% на пенсиите от 1 юли, което води до 355,1 млн. лв. ръст на разходите за пенсии спрямо 2015 г.

За отбрана и сигурност разходите нарастват със 140 млн. лв. Ако се има предвид и актуализацията за 2015 г., допълнителните средства стават 330 млн. лв. Разходите за отбраната за догодина няма да са по-ниски от 1,35% от БВП.

Горанов допълни, че ефективното усвояване на еврофондовете може да подобри състоянието на икономиката и да повиши заетостта.

„Балансът, за съжаление, трябва да се обезпечи с дълг. С проекта се предвижда ограничението максималният размер на държавния дълг да не може да надвишава 26,6 млрд. лв. към края на 2016 г. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е не повече от 5,3 млрд. лв.“, каза Горанов.

Той уточни, че гласуваната миналата година многогодишна програма, която дава възможност за дълг до 16 млрд. лв., включва тези не повече от 5,3 млрд. лв. за 2016 г., които са основно за финансиране на дефицита и погасяване на падежиращ дълг, както и за ликвидни буфери за финансовата система.

В проекта е предвидена възможност за издаване на държавни гаранции за междусистемната газова връзка България - Гърция в полза на ФГВБ и ББР, както и за студентско кредитиране.

За общините има увеличение на средствата със 176,5 млн. лв.

С всеки един бюджет основната задача на правителството е да осигури нормално и стабилно функциониране на публичните системи без прекомерно задлъжняване, каза Горанов.