АИКБ предлага праг на активите за данък "уикенд" от 50 хил. лева

Праг на стойността на активите, които ще бъдат облагани с данък „уикенд“, от 50 хил. лева предложи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Стойността съвпада с прага за задължителната регистрация по Закона за ДДС.

Велев направи това предложение в дискусия за последните промени в данъчното законодателство, в която участваха и представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българската стопанска камара (БСК), браншови организации и фирми, съобщиха от БСК.

Според председателя на АИКБ данъкът е нова възможност за неравно третиране, изнудване и тормоз над бизнеса от страна на недобросъвестни представители на данъчната администрация.

Участниците в дискусията коментираха още, че промените в Правилника за прилагане на Закона за ДДС не са преминали през обществено обсъждане. Освен това те създават и изключително висока административна тежест за бизнеса.

Зам.-председателят на ИДЕС Велин Филипов изчисли допълнителната данъчно-осигурителна тежест, която се въвежда с новите правила. Освен 20% ДДС непризнат данъчен кредит върху ползваните за лични цели активи, следва да се имат предвид 10% данък върху доходите на физическите лица и около 30% осигурителни вноски, посочи той.

Според него има прекалена детайлизация за следенето актив по актив, допълнително се въвежда и трети вид амортизация, което означава, че има и скрити разходи за поддържане на персонал, който да следи всичко това.

„Отчетността трябва да е на ниво скъпи активи, а не на ниво телефони, лаптопи или таблети“, каза още Филипов и допълни, че указанията на НАП как се декларират активите са объркващи.

Позицията на БСК, изказана от финансовия директор Станислав Попдончев, е, че промяната ще засегне най-силно микро- и малките предприятия, където активите често се ползват едновременно и за търговската дейност, и за лични нужди.

По време на дискусията са обсъдени също и промените в Закона за счетоводството. Участниците са отчели увеличените санкции при непубликуване на годишни финансови отчети, но са критикували липсата на горна граница на санкциите, което е прецедент за законодателството.

Със законодателните промени се премахва изискването малките предприятия да публикуват годишни финансови отчети, което беше отчетено като криещо риск по отношение на прозрачността.