Кой плаща сметката за КТБ?

Реакцията на Българската народна банка (БНБ) и нейният гуверньор Иван Искров не беше адекватна при случая с КТБ, смята бившият председател на БСП Михаил Миков.  В качеството си на председател на Народното събрание той е участвал в срещите при президента от лятото на 2014 година.

В последните дни отново се заговори за тези разговори, особено след като стана ясно, че президентът Румен Радев е готов да разсекрети стенограмата.

Пред националното радио Миков е категоричен, че централната банка не е използвала резервите си, за да поеме разходите в тази ситуация и допълни, че не става въпрос за резерва на валутния борд. "Резервът за такива ситуации не беше използван. Той и сега си стои в народната банка, а бюджетът и гражданите плащат", каза още социалистът.

За него средствата в БНБ е можело да бъдат използвани много по-ефективно, но това не е направено и данъкоплатците трябва да платят за това събитие.

За Валери Димитров, член на УС на Фонда за гарантиране на влоговете и бивш председател на Сметната палата, обаче не отговаря на истината твърдението, че данъкоплатците плащат за фалита на КТБ.

"Бюджетът е дал само кредит, който ще бъде върнат. Фондът е върнал голяма част от кредита, който е получил от Бюджета за осигуряване на необходимия ресурс за изплащане на гарантираните влогове във фалиралата КТБ", категоричен е той.

"Най-тежко засегнати са тези, които губят своите влогове в КТБ", посочи още Димитров и допълни, че вложителите ще понесат огромния удар, защото те ще получат сравнително незначителна част от своите влогове.

Валери Димитров припомни напрегнатата обстановка през лятото на 2014 година, а в обществото е имало очакване за банкова ваканция по примера на Кипър. "Имаше опасения в централната банка и сред политиците, че може да се наложи нещо драстично като мярка", допълни още той.

За него е важно при тази ситуация да се види стенограмата от самото заседание. "Написаното остава и е най-добре то да даде най-вярна информация за случилото се тогава", посочи Димитров. За Михаил Миков няма държавни тайни, които да са обсъждани по време на срещата при президента.

"По-скоро отказите бяха на основание текста в Закона за консултативния съвет по национална сигурност при президента, че заседанията са закрити", каза той пред БНР.

По отношение на вероятността вложителите в КТБ да осъдят държавата, Димитров е категоричен, че подобни дела нямат шанс. Според него проблем има единствено по отношение на банковия надзор, извършван от БНБ, който не си е свършил работата. По закон обаче служителите в централната банка не носят отговорност за своите действия, освен ако не се докаже, че са действали с умисъл, поясни експертът.

За него вина в случая носи на първо място банкерът Цветан Василев, а след това - надзорът на БНБ. "Заради главния акционер на банката вложителите ще загубят огромната част от своите спестявания", каза Димитров. 

Темата за КТБ можете да следите тук