Мораториумът за нови терапии няма да важи за генерични лекарства

Нови болници и дейности – само в регионите, където няма такива

Всички лечебни заведения, които след 31 декември 2017 г. са получили за първи път разрешение за дейност, няма да могат да сключват договори със Здравната каса, записаха депутатите.

През следващата година НЗОК няма да сключва и договори или допълнителни споразумения с болниците, които вече изпълняват болнична медицинска помощ, но разкриват нови дейности по клинични пътеки, клинични или болнични процедури, предвиждат още текстовете.

Дариткова посочи, че в последните години в България са разкрити много нови болнични структури, които са над средното ниво за Европа. Нивото на хоспитализациите обаче също е драстично по-високо и продължава да се увеличава. Парадоксално според нея се увеличава и недоволство на пациентите от оказваната медицинска помощ.

Тя обясни, че с този мораториум ще се даде време за намирането на решение за заплащане на надлимитната дейност на болниците, т.е. на практика да отпаднат ограниченията, така че болниците да работят на пълния си капацитет. Ще се търси и „балансирано остойностяване“, по нейни думи, на недооценените клинични пътеки.

Предложението беше одобрено от 185 депутати след няколко прегласувания, защото от опозицията твърдяха, че има проблем с пултовете. Междувременно народните представители си отправиха и взаимни обвинения за конфликт на интереси заради предполагаемо участие на някои от тях в сформирането на нови болнични структури и дейности.

Рамката на бюджета за здраве през 2018 г.

Депутатите заложиха балансирана бюджетна рамка за здравеопазване в размер на почти 3,860 млрд. лева приходи и трансфери и също толкова разходи.

Залагат се приходи от здравни вноски за следващата година в размер на над 2,556 млрд. лева. Трансферите за здравно осигуряване от държавата за хората, на които тя покрива здравните вноски, са в размер на 1,262 млрд. лева. Неданъчните приходи се очаква да достигнат 17,500 млн. лева. Отделно още 24 млн. лева ще бъдат преведени от Министерството на здравеопазването за финансиране на ваксини, интензивно лечение, дейности за здравнонеосигурени лица и други дейности, покривани от държавата.

За първична извънболнична помощ се залагат разходи в размер на 207,2 млн. лева, за специализирана извънболнична помощ – 222,3 млн. лева, а за дентална помощ – 157 млн. лева, предвижда още макрорамката за здравеопазването.

За медико-диагностична дейност (т.е. направления за изследвания) се предвиждат 80 млн. лева, за лекарства се залагат разходи в размер на 1 млрд. лева, а за болнична помощ – 1,824 млрд. лева.

Мнозинството не прие нито едно от предложенията на опозицията за увеличаване на рамката. Според депутати от БСП и ДПС очакваните приходи са силно подценени предвид предстоящото увеличение на минималната работна заплата до 510 лева от 1 януари и ръста на средната заплата, както и повишената събираемост на вноските от неосигурени лица.

Резервът на Касата беше друга проблемна точка от дебата, тъй като е намален до 3% от бюджета от 10%. Според Нигяр Джафер няма гаранция, че парите за лекарства ще стигнат, а и никога не може да се преценят реално непредвидени обстоятелства, които биха могли да настъпят. За такива разходи средствата в резерва няма да стигнат, посочиха няколко депутата.

От парламентарната трибуна се чуха и предложения за увеличаване на парите за клиничните пътеки за раждания и педиатрия и създаване на пътека за долекуване, тъй като престоят по някои клинични пътеки е твърде кратък. Даниела Дариткова обаче изтъкна, че това не е обект на дебат по бюджета, който представлява макрорамката на здравния сектор, а е част от обсъжданията за подписването на Националния рамков договор със съсловните организации в здравеопазването.