Лошите кредити стигнаха 7,7 млрд. лв. към края на първото полугодие

И през първото полугодие се запазва тенденцията на спад на лошите и преструктурираните кредити в България. 

Към края на юни 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в системата е достигнал 7,702 млрд. лв., понижавайки се леко от сумата от 7,715 млрд.. лв. към 31 март 2018 г. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 9,1% при 9,3% в края на март. Това става ясно от данните на Българска народна банка (БНБ) за необслужваните заеми за второто тримесечие на годината. 

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази квалификационна категория обезценка) също се понижава и в края на тримесечието възлиза на 3,524 млрд. лв., или 4,4% от общата нетна стойност на кредитите и авансите при 4,6% в края на март. Общият размер на заделените провизии е 4,75 млрд. лв.

Най-лоши кредитополучатели са компаниите. Брутният размер на фирмените заеми, които не се погасяват е 5,53 млрд. лв., като това е сумата без редукцията на заделените провизии. Потребителските кредити са в размер на 952 млн. лв., а ипотечните – 985 млн. лв. Макар и намаляваща, сумата на лошите фирмени заеми е притеснителна, защото говори за проблеми с провизииите и ликвидните обезпечения. Нещо повече, при евентуално влошаване на икономическата конюнктура, страната ни ще има нужда от добре развит пазар за покупко-продажба на проблемни корпоративни заеми, какъвто в момента няма. 

Нетният размер на лошите фирмени кредити е 2,22 млрд. лв.(това е сумата на всички необслужвани корпоративни кредити, намалени с провизираните за тях суми). Преди година размерът им е бил с близо милиард повече. Просрочените потребителски кредити са нетно за 869 млн. лв. Необслужваните ипотеки са в нетен размер от 529 млн лв. (необслужвани и редуцирани с размера на провизиите).  

Защо е толкова важна тази статистика и защо данните са тревожни, въпреки че има трайна тенденция към подобрение?

Всъщност лошите кредити са едно от предизвикателствата пред влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II. Макар да няма все още ясни точки или план, по които страната ни да се движи, едно е сигурно – банките у нас ще бъдат подложени на нова оценка на качеството на активите. Нещо повече, съвсем реално е Европейската централна банка (ЕЦБ) да преценява дали банковата ни система е пригодна за банковия съюз именно чрез съотношението на брутните необслужвани кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, без да се отчитат намалението на сумите с размера на заделените за тях провизии. 

Проблемът е, че в момента се обсъжда въвеждането на допълнително правило за всички страни членки на банковия съюз, според което ще има „препоръчителна“ граница от 3% за лоши кредити спрямо общия кредитен портфейл. А това е много сериозна бариера. Както вече споменахме, макар и с положителна тенденция, страната ни е изключително далеч от посоченото число. Делът у нас е 9,1%, без да се прави редукция на провизиите, и 4,4% след редукция, която ЕЦБ обаче по-скоро няма да признае.